Износеният хрущял може да се превърне в проблем както за млади, така и за стари. Диагнозата никак не е за подценяване, защото хрущялът е един от най-важните елементи на всяка става. Той осигурява гладкото плъзгане и нормалното й движение. С други думи – трябва да го пазим. И ако все пак по една или друга причина го увредим съвременната ортопедия предлага различни инвазивни техники за неговото възстановяване. Какви са те попитахме д-р Михаил Вулджев от МБАЛ „Св. София“.
Ставният хрущял се нарича хиалинен, ние се раждаме с него и в живота ни повече той не може да се образува отново. Рисковите фактори, които могат да отключат проблеми са слабата мускулатура и наднорменото тегло. Пациентите с подагра, които не се лекуват правилно, също са застрашени от артроза. До износването на хрущяла може да се стигне и на генетична основа, при фамилна предразположеност. От значение разбира се са и годините на човек. Добрата новина е, че медицината дава възможности, макар и не съвършени, за възстановяването на хрущяла.
„Има един куп техники за възстановяване, но проучванията показват, че се изгражда хиалино-подобен хрущял, който не е 100% същият, като този, с който човек се е родил, но пак му върши работа. Може би е по-малко устойчив, отколкото оригиналния“, обясни ортопедът д-р Михаил Вулджев. При стандартните техники се образува влакнест хрущял, който няма същата структура, добави той.
Уврежданията могат да бъдат остри или травматични
Ако поражението на хрущяла е по-леко, колкото една дупчица например, става дума за „изолиран дефект“ . При него околните тъкани са здрави и в този случай има по-голям потенциал за възстановяване на липсващата част. До това състояние се стига при скъсана връзка, минискус и други травми. В този случай има няколко техники, които са подходящи за лечение. Една от тях носи името остеохондрален трансфер на хрущял, при който се мести тъкан от едно място на друго. Например от коляното към глезена. Принципът е, че хрущялът се мести от тази част на тялото, в която не е толкова необходим – към друга, в която е по – важен.
„Тази кост, която сме взели от увредената зона, я връщаме там откъдето сме взели присадъка“, каза д-р Вулджев. Този метод се прилага при дефекти от около 2 кв. см. Реално в този случай става дума за хиалинен хрущял от нашето тяло, който се премества, но отново не е 100% същият. Също така има риск на донорското място, от което е взет здравия хрущял, след време да се появят оплаквания, обясни още д-р Вулджев.
При другия метод, подходящ за по-леко случаи,
ортопедите правят т.н. микрофрактури в костта на засегнатото място. За целта се използва глето, с което се пробиват малки дупчици. Така от костния мозък започват да излизат стволови клетки, които през дупчиците заливат и запълват дефектната част и постепенно се оформя нов хрущял. Той обикновено е влакнест, а не хиалинен. Тази техника е най–използвана не само в България, но и в цял свят и се прилага при дефекти от 1-2 кв. см, разказа д-р Вулджев. При нея възстановяването е със 75% успеваемост, а при приложението му има възрастови ограничения – до 60 години. Понякога обаче има изключения. У нас вече бе направена интервенция на 70-годишен човек.
И след двете процедури – трансфер на хрущял и образуването на микрофрактури, пациентите не бива да стъпват около 4-6 седмици и през този период трябва да се движат с патерици. „Активно трябва да сгъват и разгъват ставата, важно е движението и рехабилитацията, за да може новият хрущял да се оформи по правилен начин“, добави още д-р Вулджев.
Има и трети оперативен метод,
който е характерен с добавяне мембрани. „Те представляват една 3 – D мрежа, която обработваме по абсолютно същия начин както при микрофрактурите. Все едно върху дупката, която се е образувала, слагаме една мембрана, притискаме да вземем отпечатък, изрязваме рамката с точния размер и натъпкваме в съответното дефектче. Така, когато стволовите клетки излязат, те няма да са в свободното пространство и „да се чудят какво да правят“, обяснява специалистът. По този начин се постига една колагенова мрежа, в която клетките се пропиват и се образува новият хрущял. При добавяне на мембрана с 3D-структура успеваемостта е до 86%, като образувалият се хрущял наподобява повече на нормален хиалинен хрущял, отколкото при микрофрактурите.
По-сложните увреждания обикновено
са при по-възрастни. Артрозната болест е разпространена при хората от третата възраст, като ключовото е именно износването на хрущяла. По сериозните увреди могат да бъдат следствие на травма, вследствие на която в годините се е развил процес или пък по други причини, които често оставали загадка и за самите лекари. При т.н. дифузно износване симптомите са болки, подуване и стягане на ставата. Те могат да засегнат коляното, глезена, тазобедрената става, ставите на долния крайник. В този случай вече не става дума просто за една дупчица, а за едно цялостно изтъняване на хрущяла. „Тук възможностите ни са по-ограничени. Когато целия хрущял е намалял навсякъде, няма как да се върне. Голяма част от ставната повърхност симетрично намалява“, обясни д-р Вулджев.
В тези случаи лекарите не могат да възстановят хрущяла, но могат да приложат други методи. При единият от тях се разтоварва засегнатият отдел на ставата. Така например коляното има три отдела – вътрешен, външен и капачката. „Ако два от три са здрави, а единият увреден, можем да направим промяна на ъгъла на костта, така че натоварването да премине в здравата част, което ще даде на човека още примерно 10-15 години живот на тази става“, обясни ортопедът. Ако увреждането е по–напреднало, но все пак има здрави части на ставата, може да се направи частична протеза.
„Крайното лечение е смяната на става
Изкуствената става е вече ежедневна хирургия. Това е единственото решение за тези хора, при които няколко отдела са износени, така че да не можем да ги възстановим“, разясни още д-р Вулджев. Дали ставата ще е частична или цяла зависи от степента на увреждането. Той обясни, обаче, че се спекулирало с необходимостта от бърза смяна на ставата. „Нищо спешно няма. Пациентът определя кога да се направи операция“, заяви той. Д-р Вулджев обясни, че версиите, че при износен хрущял, трябвало възможно най-бързо да се постави протеза, за да не се разпадне коляното например, били преувеличени. Той допълни, че пациентът може да изчака и да се оперира, когато реши, че вече не иска да живее с тази болка. В изчаквателния период до интервенцията пациентът може да направи нещо полезно за себе си като например намали килограмите си и взима обезболяващи. „Теглото е много важно за ставите и хрущяла. Колкото е по-тежък един човек, толкова по-бързо се износват ставите и ако има някакви малки напуквания или увреждания по- бързо прогресира“, разясни ортопедът. По-малко килограми и по-добра мускулатура е рецептата за по-дългът живот на ставите и по-добра функция, добави той. Важно е и да повиши двигателната активност.
Има и други съвременни техники за лечение,
които обаче почти не са разпространени у нас. Една от тях се нарича автоложна хондроцитна имплантация, обясни д-р Вулджев . Най–общо казано при нея се взимат хрущялни клетки от пациента, след което се отглеждат в лаборатория и се връщат обратно в човека. Така при втората операция новият материал се реимплантира обратно в засегнатото място. В този случай обаче хрущялните клетките трябва да се пратят в Германия, защото в България няма къде да се отгледа хрущял за медицински цели, годен за имплантиране, обясни д-р Вулджев. Успеваемостта при автоложната хондроцитна имплантация е 85 до 90%, като качеството на новообразувания хрущял е по-добро, потенциално с по-добра износоустойчивост от този при алтернативните техники.
Автор: Мила МИШЕВА
Източник: https://clinica.bg/