Напоследък все повече се заговори за лечебните свойства на музиката. Нежната мелодия, която може да ни помогне да намалим стреса, да подобрим взаимоотношенията, дори да накараме тялото да ускори процеса на лечение при някои заболявания. За музиката, за спокойствието и начините, чрез които да помогнем сами на себе си, разговаряме с Лилия Ахтарова, директор на Музикотерапевтичен институт – София.
„Музикотерапията се развива като научна дисциплина от средата на миналия век. В нея се употребяват основните характеристики на музиката като инструменти в терапевтичното поле и превенцията“, казва Лилия Ахтарова.
Според най-разпространените схващания това е метод, който работи с терапевтичното използване на музиката и музикалните елементи – звук, ритъм, мелодия, хармония и др. Тя е допълнителна форма за терапия, която се осъществява със сесии по музикотерапия. Всяка сесия може да бъде индивидуална или групова , според целите, които се преследват, а най – добре, двете форми да вървят успоредно.
Понякога „музикотерапия“ звучи атрактивно и лесно достъпно. Обичайно обучението по музикотерапия продължава между четири и шест години. „Всеки специалист, завършил съответно обучение за музикотерапевт, отговарящо на изискванията на Европейската конфедерация по музикотерапия, може да практикува в тази сфера“, казва Ахтарова. Самото обучение в повечето случаи включва – основната подготовка за музикотерапевтичните школи, подготовка по основните психотерапевтични модалности и едно от най-важните неща – личен психотерапевтичен тренинг. „Обучението се допълва и от лична психотерапия в група и индивидуална психотерапия, работа с клиенти и пациенти под наблюдение“, казва тя.
Обикновено то се предлага в частни центрове и институти, като изключение правят Австрия, Великобритания, американският университет Меривил в щата Мисури , вече и в Латвия.
Без стрес и напрежение
„Различните музикотерапевтични школи отговарят и запълват различни потребности и проблеми. Клиничната музикотерапия обхваща соматични заболявания при деца и възрастни, както и поведенчески и когнитивни затруднения. Музикалната психотерапия е особено подходяща при психосоматични заболявания, проблеми във взаимоотношенията, както и като превенция – а именно в работата за изграждане на личностни умения“, обяснява Лилия Ахтарова.
В повечето случаи този метод на лечение помага на хора, страдащи от тревожност и стрес, с определени психични разстройства, емоционални и поведенчески затруднения, някои хронични заболявания, езикови нарушения и нарушения в речта, проблеми с храненето, зависимости. Музикотерапията е в полза и на хора, които търсят начин за изразяване. има място във фамилната терапия проблеми във взаимоотношенията, партньорски и други.
Има музикотерапия в хирургията, неврологията, при работата с бременни и в психологията и психотерапията.
Още през 2012 г д-р Ханне Метте (предишен председател на Европейската конфедерация по музикотерапия) публикува няколко статии, а след това и научни трудове за помощта на музикотерапията при лечението на деменция, както и някои други неврологични заболявания.
Вслушай се в ритъма
„Клиничната музикотерапия в повечето случаи употребява така наречената „Клинична музикална импровизация“, а някои от музикотерапевтичните подходи употребяват готови записи на музикални произведения“, разказва още Лилия.
Има схващания от древността , че всеки орган в нашето тяло вибрира по свой начин и енергията на този ритъм съвпада с определени звуци на музикални инструменти. А когато работата му се наруши, той променя своя ритъм, честотата и силата на своите вибрации. Болното сърце е най-яркият пример за това. И за да се възстанови, на помощ идва музиката. Можем да включим в работа лечебната мощ на определен инструмент, от чиито вибрации душата има нужда и така постепенно тя влиза в синхрон. За тези твърдения обаче все още няма категорични доказателства. Ето защо съвременната музикотерапия не базира работата си върху тях, но те винаги се вземат предвид.
Според Лилия Ахтарова най-голямото противопоказание при този метод на лечение е да попаднеш на неподходящия специалист. „Опасно е да ви лекува не достатъчно компетентен музикотерапевт или дори самозванец“, казва тя.
Музикотерапията е подходяща за хора на различна възраст както за лечение, така и за превенция. Терапевтичните мероприятия с експресивни изкуства са лесно достъпни до всички под различни форми. Според Лилия музикотерапията за деца е от съществено значение в ранното детско развитие, при поведенчески проблеми, проблеми свързани с когнитивните умения при децата, както и при някои заболявания като например при деца от аутистичния спектър, затруднения в комуникацията, говорни проблеми и куп други.
Има ли противопоказания обаче? Специалистите са категорични, че не всеки може да се подложи на тази терапия. „В някои случаи е възможно да се употребят неподходящи похвати към съответното заболяване или симптоматика и така да се навреди или да не бъдем максимално ефективни в работата си“, казва още специалистът. Госпожа Ахтарова е категорична, че човек може да види резултат от лечението почти веднага. „Предимствата на психологическата работа с изкуства и особено с музика е това, че бързо се стига до сферата на емоциите, това прави процеса приятен и по-кратък, сравнение с други по-вербални подходи“, казва тя.
Според нея у дома, можем единствено да слушаме приятна за нас музика, с цел да повлияем на настроението си, без да имаме идеята, че си провеждаме музикотерапевтична сесия“, допълва тя.
Историята
Първите писмени сведения относно приложението на музикотерапията с лечебна цел са открити в стари египетски папируси, а възникването на първите теории за музикотерапия е свързано с разцвета на гръцката антична култура. Платон от своя страна разглежда музиката като средство за възпитание на душата. Аристотел разработва тезата за катарзисното действие на музиката и смята, че чистата музика имат трайно въздействие върху характера и душата. В древния Рим са познавали успокояващото и възбуждащо действие на музиката за оздравяване на лошото и подтиснатото настроение и за овладяване на гнева и омразата.
По-късно през Ренесанса се е препоръчвало като лечебно средство при меланхолия активното музициране на китара, лира, а също така и пеенето. „Музиката лекува душата и тялото“– този надпис може да се прочете върху някои италиански инструменти от тази епоха.
Китайските лечители също вярвали, че музиката има власт над болестта и предписвали „музикални рецепти“, насочени към един или друг орган.
През 18-ти век музикотерапията е утвърден метод за лечение на афективните разстройства. До втората половина на 19-и век, когато настъпва отлив, поради сериозното развитие на фармацефтичната индустрия.
Музикотерапията преживява истински разцвет след Втората световна война, който води до създаването на голямо разнообразие от школи и насоки в развитието й.
Автор: Мая Ковачева
Източник: https://clinica.bg/