Пролетната умора е временно състояние, което се асоциира с настъпването на пролетта, а именно с периода от средата на месец март до средата на месец април. При около половината от всички хора могат да се наблюдават вариращи прояви на това състояние. Пролетната умора се характеризира основно със субективни оплаквания на физическо и/или психическо неразположение, обща летаргия и отпуснатост, чувство за изтощение, тежест в крайниците, замайване, раздразнителност, главоболие, намалена концентрация, често прозяване и други. Пролетната умора може да се разглежда като феномен, който съпровожда преминаването от един по-застоял начин на живот към друг, по-активен[22]. Според някои автори e по-уместно да се говори за сезонни афективни разстройства, отколкото за пролетна умора. Сезонните афективни разстройства се описват като депресивни заболявания по време на зимните месеци, когато слънчевото осветяване е по-слабо[24]. Симптомите при тези пациенти са много подобни на описаните по-горе, но могат да включват още физическа болка, храносмилателни проблеми, безсъние[17]. Според други автори сезонните афективни разстройства често се комбинират с пролетна умора[24]. В англоезичната литература широко се използва терминът „spring fever” („пролетна треска”) за състоянията, съпровождащи пролетта. Съчетанието обединява две противоположни състояния – пролетна умора и т.нар. „любовна пролетна треска”, която се характеризира с повишено ниво на енергия, добро настроение, висока физическа активност, повишено либидо[19]. Разбира се, не липсват изследователи, според които пролетната умора не съществува като състояние, а е по-скоро поведение на отделни индивиди[19,20].
Съществуват различни обяснения за пролетното чувство на умора. Най-общо то се обяснява с вегетативни и психични реакции на тялото към настъпващите промени в околната среда – главно затоплянето на времето и увеличената осветеност, свързани с по-голямата продължителност на деня. Тези външни фактори от своя страна водят до промени в секрецията на някои хормони, адаптиране на имунната система[8], променен начин на хранене и други. Хората, които по-често имат прояви на пролетна умора, са по-възрастните хора, жените, особено бременните, хипертоници и хипотоници, както и хората с ниска физическа активност[8]. Пролетната умора не е болест, но може да съпътства различни заболявания, проявяващи се с подобни оплаквания, например хипофункция на щитовидната жлеза. Кожата също е променена в началото на пролетта – често е повехнала, понякога зачервена и едемна, което намалява естествените й защитни механизми[25]. Това я прави по-чувствителна към химични вещества и по-проницаема за инфекциозни причинители. Вероятно причините за тези промени се свързват с хиповитаминоза след зимните месеци[3].
През зимата основната температура на човешкото тяло е с няколко десети от градуса по-ниска, отколкото през лятото. Това забавя основния метаболизъм, подобно на „зимния сън” при някои бозайници. През зимата се произвежда повече мелатонин, което води до желание за прекарване на голяма част от денонощието в сън[13]. Отдавна е известно, че осветеността играе роля в човешкото настроение и модели на сън-бодрост[15]. Информация за количеството светлина посредством ретината се изпраща към супрахиазматичните ядра или т.нар. „биологичен часовник”, който при бозайниците се разполага в хипоталамуса. Те мониторират и предават информацията за дължината на деня към епифизата, която контролира отделянето на мелатонин[13]. Така с увеличаване на осветеността през пролетта, нивата на мелатонина спадат, което влияе на настроението и нивата на енергия в положителна насока. Разбира се, всеки човек индивидуално преживява тези промени в секрецията на мелатонин, като адаптирането може да доведе до състояние на летаргия, умора, апатия и нежелание за активност. Хипотезата, че мелатонинът причинява промяна в настроението през пролетта, е „твърде удобно обяснение” според някои автори[12,19]. Въпреки описаните взаимовръзки между настроението, поведението и продължителността на слънцестоенето, все още не са напълно изяснени възможните механизми. Същите автори твърдят още, че мелатонинът е по-скоро „стрелка на биологичния часовник”, но не и съществен фактор за пролетната умора[19].
Процесите на адаптация в началото на пролетта се свързват и с промените в нивата на тестостерона и естрогените[14], серотонина или т.нар. „хормон на щастието”. Хормоналните промени също изискват време за приспособяване на организма.
Имунната система претърпява изменения заедно с промените, настъпващи в околната среда и в организма. Те са свързани основно с хормоналната секреция и хранителния статус. В последните десетилетия се дискутира широко имуностимулиращият ефект на мелатонина[5,6,21]. Има данни за наличие на рецептори за мелатонин върху и в ядрата на Т-лимфоцитите, Natural Killer клетките, моноцитите и гранулоцитите, които активират, стимулирайки различни имунни процеси като клетъчно-зависимата цитотоксичност, отделянето на цитокини (IL-1, IL-2, IL-6, IL-10, IL-12, IFNγ), индиректно продукцията на антитела in vivo[16]. IL-1, от своя страна, преминава мозъчно-съдовата бариера и въздействайки на рецептори в мозъка, повишава температурата на тялото и дава усещане за треска, а IL-6 има способността да се свързва с рецептори на хепатоцитите, предизвиквайки ги да отделят маркера на възпалението С-реактивния протеин, който активира комплемента и подпомага фагоцитозата. По този начин системните ефекти на IL-1 и IL-6 играят роля както за справянето с инфекциите, така и за чувството на неразположение, съпровождащо настъпването на пролетта. В тази връзка се обсъжда влиянието на намалените нива мелатонин, характерни за началото на пролетта, в посока на намалена резистентност на организма към вирусни и бактериални инфекции[2]. Разбира се, допълнителни условия за предразположеност към инфекции в пролетния период е възможността за преохлаждане на тялото при флуктуиране на температурите, и предхождащото нездравословно зимно хранене, богато на калории от мазнини и въглехидрати. Бедното на протеини хранене се асоциира с нарушения в клетъчно-медиирания имунен отговор, фагоцитозата, секретирането на имуноглобулин А и цитокиновата продукция[7]. Дефицит на отделни нутриенти, като цинк, селен, желязо, мед, витамини А, С, Е, В6 и фолиева киселина, както и преяждането и наднормените килограми, също се отразяват негативно на имунната система[9]. Намаленият синтез на витамин D през зимните месеци може да се асоциира както с повишена възприемчивост към инфекции, така и с автоимунитет[1]. Известни са модулиращите ефекти на този витамин-хормон върху вродените и адаптивни механизми на имунен отговор, които се осъществяват чрез негови рецептори, експресирани върху антиген-представящи клетки, Т- и В-лимфоцити[4]. Повишените изисквания към имунната система в преходния зимно-пролетен период са свързани с изразходване на голямо количество енергия, а оттам и с различни неразположения, и общо чувство на умора. Като допълнителен ефект за пролетна умора се счита и модулиращият ефект на мелатонина върху глюкокортикоидите в организма, отделяни по време на стрес. Намаленото количество мелатонин през пролетта се свързва с намалени възможности на организма за справяне със стреса[11].
Температурните изменения в околната среда при прехода от зима към пролет водят до промени и в кръвното налягане. Увеличаването на температурите през пролетта стимулира разширяването на кръвоносните съдове, което води до намаление на кръвното налягане. Хипотонията от своя страна се асоциира с вялост и умора, особено при жени[18].
Тъй като пролетната умора не е болест, то към момента няма лечение за това състояние. Прилагането на някои прийоми може да подпомогне периода на изтощение да протече по-бързо и леко. Хранителните навици като консумация на повече плодове и зеленчуци, вода, добавяне на витамини, са от съществено значение. Съществуват и т.нар. адаптогени, например пчелно млечице, женшен и джинджифил, за които се смята, че подпомагат по-лесното преминаване от един сезон в друг[10,23]. Продължителното време на открито и осветено могат да подпомогнат процеса, а физическите упражнения, водни процедури и масажи – да стабилизират стойностите на артериалното налягане и общото състояние на организма.
Пролетното настроение е сбор от всички чувства и усещания, които ни съпътстват по време на адаптацията ни към променящата се природа в края на месец март всяка година[22]. Пролетната умора може да се разглежда и като възможност за възстановяване след изтощителните зимни месеци, за едно ново начало и усъвършенстване като по-добри хора, и както е казал Уилям Шекспир „Април вдъхва младост във всичко”.
Книгопис:
1. Aranow C. Vitamin D and the Immune System. J Investig Med. 2011, 59(6): 881-886.
2. Ben-Nathan D, Maestroni GJM et Conti A. The potential effect of melatonin in viral and bacterial infections: in Therapeutic potential of melatonin. Front Horm Res, Basel, Kanger 1997. Vol. 23:72-80.
3. Braun-Falco O, Plewig G, Wolff H, Winkelmann RK. Avitaminoses and hypervitaminoses. Dermatology 1991:929-936.
4. Cantorna MT, Zhu Y, Froicu M, Wittke A. Vitamin D status, 1,25-dihydroxyvitamin D3, and the immune system. Am J Clin Nutr December 2004 vol. 80(6): 1717S-1720S.
5. Carrillo-Vico A, Reiter RJ, Lardone PJ, Herrera JL, Fernandez-Montesinos R, Guerrero JM, Pozo D. The modulatory role of melatonin on immune responsiveness. Current Opinion in Investigational Drugs 2006, Vol. 7(5):423-431.
6. Carrillo-Vico A, Lardone PJ, Álvarez-Sánchez N, Rodríguez-Rodríguez A, Guerrero JM. Melatonin: Buffering the Immune System Int. J. Mol. Sci. 2013. Vol. 14: 8638-8683.
7. Chandra RK. Nutrition and the immune system: an introduction. Am J Clin Nutr 1997. Vol. 66(2)”460S-463S.
8. Denissen J, Butalid L, Penke L, van Aken M. The effects of weather on daily mood: a multilevel approach. Emotion. 2008;8(5):662-667.
9. Drake V. Nutrition and immunity, part 1. Accessed March 29, 2014.
10. Francks, J. Spring fever and adaptogens. Health, Herbs 2013. Accessed 29.03.14.
11. Guerrero, JM, Reiter RJ. Melatonin – immune system relationships. Curr Top Med Chem 2002. Vol. 2(2): 167-79.
12. Hardt J, Gerbershagen H. No changes in mood with the seasons: observations in 3000 Chronic pain patients. Acta Psychiatrica Scandinavica. 1999;100(4):288-294.
13. Hastings M. O’Neill J. Maywood E. Circadian clocks: regulators of endocrine and metabolic rhythms. J Endocrinol. 2007;195:187-198.
14. Heying R. Spring fever. 2012. http://www.csbsju.edu/Documents/Psychology/studentresources/newsletter/may%202012%20slip%20.pdf. Accessed March 29, 2014.
15. Keller M, Fredrickson B, Ybarra O, et al. Warm heart and a clear head: The contingent effects of weather on mood and cognition. Psychological Sci. 2005;16(9):724-731.
16. Lissoni P, Rovelli F, Brivio F, Brivio O, Fumagalli L. Circadian secretions of IL-2, IL-12, IL-6 and IL-10 in relation to the light/dark rhythm of the pineal hormone melatonin in healthy humans. Natural immunity 1998. Vol. 16(1):1-5.
17. Magnusson A, Partonen T. The diagnosis, symptomatology, and epidemiology of seasonal affective disorder. CNS Spectrums. 2005;10(8):625-634.
18. Mikhaylovich VB, Petrovna IK, Nikolaevna EK, Nikolaevna EK, Nikolaevna, IG, Sergeevna, AD, Petrovna NL. Low Blood Pressure in Young Women: Poor Concentration, Apathy, Acute Morning Weakness and Dyspeptic Symptoms. Middle East Journal of Scientific Research 2013, Vol. 14(4):476-479.
19. Nicholson C. Fact or Fiction?: ‘Spring fever’ is a real phenomenon. Scientific American. 2007. http://www.scientificamerican.com/article.cfm?id=spring-fever-means-lighter-moods-and-more-love&page=2. Accessed March 25, 2014.
20. Psychiatry: A Pseudo-Science? http://www.encognitive.com/node/896 2006-04-20. Accessed March 25, 2014.
21.Reiter RJ, Calvo JR, Karbownik M, Qi W, Tan DX. Melatonin and its relation to the immune system and inflammation. Ann N Y Acad Sci 2000, Vol. 917:376-86.
22. Tunajek, S. Spring Fever: Restlessness, Renewal, and Rebirth. http://www.aana.com/resources2/health-wellness/Documents/nb_milestone_0411.pdf. Accessed March 20, 2014.
23. Vosburg, VL. Spring fever and adaptogens. Accessed March 29, 2014
24. Watson, R. Seasonal affective disorder and Spring Fever. 2011 http://www.examiner.com/article/seasonal-affective-disorder-and-spring-fever-101. Accessed March 25, 2014.
25. Zasloff M. Sunlight, VitaminD, and the Innate Immune Defenses of theHuman Skin. The Society for Investigative Dermatology 2005. Int. J. Mol. Sci. 2013, 14, 8638-8683; doi:10.3390/ijms14048638
Автор: д-р Цветелина Великова
УМБАЛ „Св. Иван Рилски” – гр. София
Източник: https://www.medinfo.bg/