„Малките големи“, рубриката на clinica.bg за тези, които са винаги до нас, когато имаме нужда от помощ, за да продължим напред, но остават някак незабележими, не защото няма с какво да блестят, а защото нямат време за суета, продължава. Днес е ред да ви запознаем с доц. Николай Сапунджиев, специалист оториноларинголог.
За разлика от много лекари, които признават, че дните им минават в рутина, доц. Николай Сапунджиев планира различно всеки момент от седмицата си. „Стандартно след сутрешния рапорт минавам на визитация при пациентите ми. Следват превръзките и манипулациите. После – операциите. В отделни дни от седмицата имам лекции със студенти. „Обожавам“, когато работните дни са скучни – значи всичко е наред, стандартно и рутинно. Няколко неща нарушават този ритъм“, разказва той. И споделя, че административните дейности възникват в най-неподходящия момент, обикновено са с „вселенска“ важност и най-вече спешни, защото администрацията има работно време, в което непременно трябва да се вмести. Интересните клинични случаи разнообразяват дните на лекаря. „Това са неясните, тези които те карат да се хвърлиш във всички достъпни източници на информация, за да намериш нещо подобно, или тези, които си виждал за първи и последен път преди 10-15 години. Тогава има тръпка“, казва доц. Сапунджиев. Нощите на медика, след като цялото семейство заспи, са идеалното време за търсене в купчините учебници и списания или в интернет на информация за подобни случаи.
„Понякога има пациенти, които застават пред вратата на кабинета ми и директно заявяват, че само аз мога да им помогна и най-добре това да стане веднага, защото имат други задачи след това. От опит знам, че е по-добре да ги разочаровам по-рано, от колкото по-късно. Следобед консултирам амбулаторни пациенти 3 дни в седмицата. Това приключва към 19:00-20:00. Най-хубавата почивка е, когато
чета приказки на синовете ми вечер.
Скоро ще трябва да пишем домашни с по-големия“,
споделя още той. Доц. Сапунджиев се насочва към медицината поради няколко причини. Признава, че за него е било неизбежно, тъй като е трето поколение лекар. А и по времето, когато кандидатства професията е престижна и модерна. По-късно решава се потапя в дебрите на УНГ болестите. Трудностите, пред които се изправя са много. „Аз съм специалист-оториноларинголог. Това е първото предизвикателство – името на специалността без правописни грешки. Иначе проблемите пред специалността са еднакви с тези на всички други специалности – фокусирайки се в един тесен сегмент на медицината, често губим способността си за холистичен подход към човешките същества пред нас, които наричаме „пациенти“.“, казва той.
За съжаление лекарят все по-често се сблъсква с онкологични заболявания в областта на гърлото и шията. „Три са причините за това на първо място е тютюнопушенето. Все повече и все по-рано. Критичността на семействата и обществото към пушещи деца и младежи рязко е спаднала, особено в сравнение с моите отдавнашни ученически и младежки години. Тогава имаше „пушкоми“ на скрити, затънтени места. Днес май само класната стая е зона свободна от тютюнопушене. В последните 2 години наблюдавам нещо, което ако не беше жалко, можеше да е смешно. Измислиха специални картички, които да скриват „страшните“ снимки по цигарените кутии. Това е все едно да скриете пътен знак от група „А“ (предупредителните знаци за опасни завои, деца на пътя, ЖП-прелез), за да не се тревожат минаващите покрай него шофьори, или
да скриете табелката „Внимание, високо напрежение“,
за да не се тревожат децата, когато я четат.
Втората причина за нарастване на онкологичните заболявания в областта на главата и шията е инфекцията с папиломен вирус на лигавиците на устата и гърлото. Това пък до голяма степен е свързано с освободеността на сексуалните практики. Третата причина е, че смело се излагаме на слънчеви лъчи – основният рисков фактор за рак на кожата на главата и шията. Отново – все повече и все по-рано. Няма слънцезащитен крем, който да предпази детската кожа от онкогенния ефект на слънчевите лъчи между 10:00 и 15:00 (когато слънцето е най-силно). Няма нужда от слъцезащитен крем, ако децата се „пекат“ на слънце преди 10:00 и след 15:00.“, категоричен е лекарят. Той признава, че лечението на онкологичните заболявания на главата и шията е трудно, тежко и винаги свързано с остатъчен дефект. У нас се следват препоръките на водещи медицински организации и дружества. Техническото оборудване, налично в болницата, където работи лекарят, е на най-високо ниво. Осигуряват се всички необходими медикаменти, които са с доказана ефикасност. И най-важното – специалистите са добре подготвени и работят в интердисциплинарен екип. Ангажираният ресурс е огромен, обществото ни плаща колосални суми, резултатите от лечебната ни дейност са сравними с водещите световни показатели. „От всичко това нямаше да има нужда при едно условие – да не се пуши. Оказва се, че този вид профилактика е много по-трудно постижим, от всичко което споменах по-горе. Пак сме евтини на брашното и скъпи на триците“, гневи се лекарят.
Доц. Сапунджиев най-често консултира и лекува деца. От новородени с аномалии на дихателните пътища и ушите, през деца в яслена възраст с чужди тела в дихателната система, през „стандартната“ патология на тонзилите и аденоидите в ученическа възраст и намаленията на слуха, до тийнейджъри, които вече търсят и естетична хирургия за носа, ушите и лицето си като цяло. При възрастните пациенти основно работи хирургичната патология като хронични синуити, носни полипи и общо взето голяма част от спектъра на ендоскопските мининвазивни техники за хирургия в областта на ушите и горните дихателни пътища. Спектърът на специалността е наистина широк. „При нас в клиниката, обаче, достигат естествено преселектираните случаи за оперативно лечение, когато колегите в амбулаторната помощ са изчерпали възможностите за консервативно лечение“, казва лекарят.
Доц. Сапунджиев е резервиран към любопитните и интересни случаи от своята практика. Според него е трудно да се избере един конкретен.
„Интересните“ за читателите случаи се представят в телевизионните сериали
Интересните за нас – специалистите случаи се представят в научни списания, които често са с ограничен достъп за не-специалисти. Наскоро с по-млади колеги публикувахме два подобни случая. Единият е на изключително рядък тип на рак на ларинкса – в света има описани 12 подобни случая. Другият случай е на рядко наблюдавана аномалия на сънната артерия, която може да е причина за животозастрашаващо кървене при „рутинни“ интервенции като отстраняването на сливиците“, разказва още той.
Като оториноларинголог той се изправя често пред един от сериозните проблеми, тревожещи милиони българи – хъркането. „За хъркането често се говори в анекдотичен план, но проблемът реално е доста сериозен. Хъркането и нарушеното дишане по време на сън представляват значим медицински проблем. Причините са много и затова прецизната диагностика е най-важната предпоставка за успешно лечение. А методите на лечение, за които се сещам в момента са поне 50. Сигурно има още 500, които не познавам. Казвам всичко това, за да подчертая, че спектърът на патологията е изключително широк и няма един единствен или няколко метода, които да са „пенкилер“. Напротив,
всеки пациент с хъркане и проблемно нощно дишане изисква индивидуален подход
и трябва много внимателно да се прецени каква интервенция е с най-добри шансове при него. Също така трябва ясно да се каже, кога хирургичното лечение е с малки шансове за успех и да се търсят алтернативи. Иначе хирургията се превръща в самоцел и се компрометира. В последните години насочих вниманието си към децата с хъркане и нарушено дишане по време на сън. Изненадан бях, колко е разпространена тази патология и сред тях и на колко тежки случаи се натъкнах. Оказа се, че често нарушенията на дишането по време на сън при децата са в основата и на нощното напикаване“ коментира той. Друг широко обсъждан проблем, за който се говори в обществото е премахването на сливиците. „Тази интервенция ще остане винаги актуална, както актуални ще са гипсирането на счупен крак и оперирането при апандисит. Това, което се променя, са показанията за подобно лечение. Много показания, които съм учил преди 20 години като специализант днес са вече отхвърлени. Сега преподаваме на студентите и специализантите други, по-нови неща, базирани на т.нар. медицина на доказателствата. „Доказателствата“ обикновено са на база на големи метаанализи на клиничен опит и са написани на английски – универсалният език на науката днес“, казва лекарят и споделя, че
съжалява, че не говори китайски и индийски,
защото по всяка вероятност на тези езици се публикуват важни нови проучвания и резултати. „Добре е, че и китайците и индийците, когато искат да бъдат чути, публикуват на английски“, допълва той. „Има глобализация и на науката. В резултат на това се глобализира и познанието за показанията за операции на сливиците. И в оставащите ми до пенсия 20 години ще има нови доказателства и показанията за премахването на сливиците ще се променят“ категоричен е доц. Сапунджиев. Според него медицинското познание и медицинската квалификация във всеки аспект се изменят. Необходимо е непрекъснато учене и специализация. „А самите методи за хирургично отстранявани на сливиците също се променят. Интересно е да се отбележи, че в продължение на столетия се е приемало, че най-добре е да се оперират сливици с нокътя на втория пръст. Първото описание на тази техника е от Cornelius Celsus от Рим около началото на нашата ера, а през 1774 Кралската академия на хирурзите на Франция потвърждава, че това все още е най-добрата техника. След това и до днес оперативните методи са били тясно свързани с развитието на техниката. Всичко, що е измислено като хирургическа апаратура, е било използвано и за отстраняване на тонзилите. Няма изключения! Стоманени инструменти, пластмасови инструменти, керамични инструменти, вакуум, електрохирургични апарати, лазери, ултразвук, радиофреквенция, плазма, криохирургия, шейвъри. Всичко! Сигурно сте запознати и с хирургически робот da Vinci. И с него се оперират сливици. Това, което не се е променило все още е анатомията – трябва да я познавате, за да е успешна и безопасна операцията. И всички изброени по-горе апаратури изискват опитен хирург. Никоя от тях не работи сама“ казва още специалистът.
Доц. Сапунджиев не иска да говори за скандалите около здравеопазването. Той е категоричен, че
като лекар се интересува от медицината и работи за здравето на пациентите си.
„Здраве и медицина! Здравеопазването е нещо съвсем друго – това е политика, това е мениджмънт. Няма нищо общо с медицината или със здравето на личността или обществото/нацията“, споделя той. Според него, ако сферата не се тресе от скандали – значи нещо не е наред или случайно в него са попаднали грамотни професионалисти. „Здравеопазването е това, което ще погребе медицината като изкуство. Нас ни учеха на клиника, диференциална диагноза, етика, деонтология. Учители – гиганти! Днес на първо място е пътеката, кодът, оборотът на леглата, картата. Стотици листове нормативни актове, се опитват да заменят Хипократовата клетва, призванието, отделеността, науката и изкуството. Ежегодно у нас се отпускат все повече средства за здравеопазване, съсловните и пациентски организации реват, че трябва още и още, а
пациентите са все по-недоволни и често и по-болни.
От друга страна лекарите трудно могат да си позволят да платят годишен абонамент за поне едно уважавано международно медицинско списание или таксата за един сериозен курс за следдипломна квалификация. Това е разликата между здравеопазване и медицина и здраве“, категоричен е лекарят.
Днес доц. Сапунджиев споделя, че разбира защо толкова много млади лекари заминават в чужбина. Самият той след стабилната основа, която му е дало медицинското образование във Варна, специализира и защитава дисертация в Германия. „Благодарен съм на школата им и учителите ми там, както и на тукашните ми „душмани“, които навремето ми направиха услуга като ме изгониха от Варна. И на студентите си казвам, че трябва да заминат, за да учат или специализират „там“. Обяснението е много просто, шеговито, но и пределно ясно. България беше четвърта сила в света по футбол, когато почти всичките ни национали играеха в европейските клубове. Там е школата. Не трябва да се срамуваме да учим от знаещите и можещите повече от нас. Много по зле е да си стоим самодоволни и самодостатъчни на кварталното игрище“, завършва лекарят.
Автор: Мая КОВАЧЕВА
Източник: https://clinica.bg/