Шансът за работа на слепите хора е много малък. Има успели млади хора от тези среди – юристи, преподаватели в училищата за слепи деца, творци, но те са малко. Това стана ясно от думите на Спас Карафезов, председател на Националното читалище за слепи хора „Луи Брайл“, пред БНР.
Карафезов уточни, че с пари на Европейския съюз правителството дава възможност за заетост на хората с нарушено зрение по някои програми, но процентът на работещите е нисък.
За съжаление, начините за трудова реализация са твърде ограничени, защото целият свят е изграден върху зрението и всичко се обслужва визуално. С напредъка на технологиите отпадат много функции – ако навремето слепите хора са работили ръчно, имало е отделни занаяти, имало е телефонисти, днес всичко това се обезсмисля. Интелектуалните професии продължават да имат значение, затова е важно образованието.
Едно сляпо дете не бива да расте изолирано, а трябва от ранна възраст да бъде обучавано да ползва съвременните компютърни програми, тактилните дисплеи и т. н.
Нужно е то да бъде на нивото не само на своите другарчета в учебния процес, в унивеситета, но дори на по-високо равнище, за да успее в живота, смята Карафезов. За да успеят децата с нарушено зрение, интеграцията тръгва от самите тях – вътрешно да се изградят, да защитят достойнството си с чест, препоръчва Спас Карафезов.
13 ноември е Международният ден на незрящи хора. Националното читалище за слепи хора „Луи Брайл“, основано от големия композитор Петко Стайнов е единственото издателство на литература с Брайлов шрифт и национална библиотека с 3000 книги и 13 хиляди електронни заглавия.
Председател на читалището е Спас Карафезов, който като дете рисувал със световноизвестния художник от български произход Христо Явашев – Кристо. Когато е 18-годишен по време на операция зрението му се нарушава. 83-годишният днес Спас Карафезов помага на хората с нарушено зрение.
Читалището, което презц 2018 г. ще стане на 90 години, не само подготвя Брайловите книги, но и ги пренася със свой транспорт до домовете на читателите си. Години наред книгите се пишат ръчно – с шило и плочка. След дарения от фондация „Отворено общество“ и от японското посолство, вече две десетилетия има специален принтер за печатане.
Създаването на Брайлови книги е много скъп процес заради вносната хартия. Липсва финансиране от бюджета и читалището разчита единствено на спонсори.
От 1994 г. започнахме да правим електронни книги – още преди българските издателства да пуснат своите на пазара, разказва Спас Карафезов. С помощта на тази програма слепият човек може да влиза в интернет и да си служи със смартфона, компютъра, таблета.
Служейки си с т. нар. тактилни дисплеи, незрящите хора могат да отварят каквато си поискат книга и с пръсти да прочитат текста. Те обаче са много скъпи и не са достъпни за студенти и работещи. В Германия, например, подобни дисплей безплатно се предоставят на заетите. Заради технологиите Брайловите читатели намаляват с всяка следваща година.
Брайловото писмо е незаменимо средство за грамотност и култура, особено ако човек изучава чужди езици, смята Спас Карафезов.
Източник: https://news.bg/