Хванатият навреме инсулт е спасен живот. По въпроса няма две мнения, затова всички усилия на спешната помощ и на лекарите е пациентите максимано бързо да стигнат до болницата. Другото предизвикателство е инцидентът да бъде преодолян с най-модерните методи на съвременната медицина. Как може да се излекува инсулт без травматизъм и инвалидизация? Разказва инвазивният рентгенолог от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ д-р Станимир Сираков.
Що е то ендоваскуларна хирургия и защо в операционната зала влиза рентгенолог? Отговорът дават две операции, извършени от д-р Сираков. При последната инвазивният рентгенолог оперира мозъка на 10-годишно дете, достигайки до него през артерия на крака, а преди това спаси живота на 40-годишен мъж с хеморагичен инсулт, прекъсвайки кървенето в главата му чрез метод, който все още не се прилага масово. Извършената от него операция е втората подобна в света и е уникално постижение на българската медицина в областта на мозъчните аневризми.
„Хората масово не са информирани, че
рентгенологията не е само диагностична специалност.
По света тя се развива и в интервенционална част и се занимава с терапевтичните методи, които са под рентгенов контрол. Сред колегите вече има и неврорентгенолози, които третират мозъчните аневризми и малформации по минимално инвазивен и травматичен начин”, обяснява д-р Сираков.
В България тази специалност се развива от 2010 г., а УМБАЛ „Св. Иван Рилски” е първият център, който започва да прилага модерната ендоваскуларна терапия. Най-голямото й предимство е, че дава шанс на неврорентгенолозите да се справят с онези специфични анатомични вариации на мозъчните аневризми, които са невъзможни за опериране от неврохирурзите по класическия начин. Те са толкова рискови, че пациентите обикновено загиват на операционната маса или се инвалидизират трайно, но съвременните ендоваскуларни методи правят възможно третирането и на тези аневризми с много добър процент успеваемост.
При ендоваскуларната терапия черепът не се отваря,
а мозъкът се достига през артерия в тялото (обикновено феморалната артерия на крака), което позволява да се третират пациенти, противопоказни за традиционните хирургични методи. „Съдът понася без проблем интервенцията. За един опитен рентгенолог, който е придобил достатъчно опит в тези операции, съдът почти не страда и операцията не води до допълнителни усложнения или рискове”, убеден е д-р Сираков. По същият начин могат да се оперират и онази част от мозъчните тумори, които са силно кръвоснабдени. Неврорентгенолозите успяват да достигнат до съдовото дърво на злокачественото образувание и да прекъснат кръвоснабдавянето му. Така свиват тумора и го подготвят за хирургично отстраняване или облъчване чрез радиохирургия.
„Опитът ни засега е много добър, защото покриваме процентите на смъртност и инвалидизация, които са по-добри от европейските. Например, данните за България показват
1,8% смъртност и близо 6% инвалидизация
при ендоваскуларното третиране на мозъчни аневризми. Средните стойности за света са съответно 3% смъртност около 10% инвалидизация. Това не значи, че ние сме по-добри, тъй като случаите, които оперираме са по-малко. Ако утре дойдат няколко поредни пациенти и всички се влошат, статистиката ще се промени. Но все пак така си сверяваме часовника дали се справяме на практика или нещо не правим както трябва”, коментира д-р Сираков.
Всяка успешна операция е спасен живот, казва още интервенционалният рентгенолог, и допълва, че единственото, което може да се развие с ендоваскуларните методи у нас, е лечението на мозъчния инсулт. Проблемът е, че при при тези инциденти, тъй като има запушване на кръвоносен съд и мозъкът не се храни, лекарите могат да реагират в първите 3-4 часа. След това органът загива и всички допълнителни интервенции само водят до усложнения. „Ако успеем да се впишем в този времеви прозорец и премахнем механичната обструкция, възстановявайки кръвообръщението,
мозъкът би бил напълно функционален вбъдеще”,
твърди експертът. Разбира се, всичко зависи от състоянието, в което пациентът постъпва за операция, но доброто познаване на образната находка и доброто третиране са ключови за добрия изход от лечението.
„Мъжът, който оперирах, беше с хеморагичен инсулт – беше изкървял от мозъчна аневризма. Заради анатомичната локализация на тази аневризма, той беше почти невъзможен за хирургия с добър изход. А в острия период, когато е контраиндицирано да боравим с всички налични устройства в ендоваскуларното лечение, беше много трудно да я направим, но ние успяхме. Изолирахме аневризмата посредством платинени койлове и трябваше да предпазим тези койлове да не запушат някои от нормалните съдове на мозъка, защото тогава ние щяхме да причиним инсулт. В последствие се оказа, че това е втората подобна операция в света”, разказа опита си д-р Сираков.
Уникалните за България операции на мозъчни аневризми и артерио-венозни малформации, извършени под негово ръководство от началото на година, са десетина.
Същите се правят регулярно по света
и са навлезли в практиката преди 20-ина години. „Например, имаме деца с много тежки малформации, имаме жена с каротил-карозна фистула, която според анатомичния вариант беше невъзможна да се оперира по класическия ендоваскуларен метод. Правихме трансвенозен достъп, който в България никога не е правен, а в Европа има над сто описани. Когато изчерпаме всички други варианти или те са по-рискови, решаваме, че си струва да се борим за пациента с риска, който е наличен. Иначе трябва да оставим на пациента да се случи каквото му е писано, но не сме съгласни да бъдем в тази позиция”, споделя д-р Сираков.
Съвременна ендоваскуларна хирургия у нас се прилага на все повече места у нас – „Св. Анна“ в столицата, Пирогов, във Военномедицинска академия и във варненската УМБАЛ „Св. Марина” от екипите на специалистите по образна диагностика д-р Мирослав Лилов и д-р Чавдар Бъчваров.
Автор: Слава Аначкова
Източник: https://clinica.bg/