Високото артериално налягане или артериална хипертония (АХ) е сред сред най-честите и социално значими заболявания в съвременните общества, засягащо все по-млади пациенти. Хипертонията е водещ рисков фактор за преждевременна смърт, следван от тютюнопушенето и високи нива на холестерол и е тясно свързана с “епидемията” от затлъстяване/наднормено тегло.
Сред основните причини за поява на АХ са захарния диабет тип 2, т. нар. „централно” затлъстяване като повишено артериално налягане се наблюдава два пъти по-често при пациенти със захарния диабет тип 2.
Артериалната хипертония е комбинация от генетични и външни фактори.
Проучвания на близнаци и осиновени деца показват, че генетичните фактори са причина за около 30% от случаите на хипертония. До момента са открити 28 гена, които допринасят за промените в артериалното налягане, макар че в повечето случаи тяхното влияние е ограничено.
Факторите, свързани с начина на живот са причина за 70-80% от случаите на есенциална хипертония и включват наднормено тегло, липса на физическа активност, висока консумация на сол, злоупотреба с алкохол, с наситени мазнини и захар и ограничена консумация на плодове, зеленчуци.
Важно е да се отбележи, че наднорменото тегло е определящ фактор не само при възрастните, но и при децата и води до покачване на сърдечната честота. Ускореният пулс е резултат от повишената активност на централната нервна система, по-специално на т. нар. симпатикусова нервна система.
При стресови реакции симпатикусовата нервна система реагира с учестяване на пулса и с повишаване на тонуса на артериите, което от своя страна повишава кръвното налягане, а отделените вещества, т. нар. „невромедиатори” увеличават риска за поява на инфаркт на миокарда, особено при млади пациенти със затлъстяване и диабет тип 2.
Клинично проучване, проведено за 28-годишен период на проследяване на група от млади пациенти доказва, че развитието на хипертония е свързано с повишаване на сърдечната честота в покой- важен показател за повишена симпатикусова активност.
Тя може да доведе до неблагоприятни сърдечно-съдови последствия като повишава риска от поява на аритмии, миокарден инфаркт и внезапна сърдечна смърт. Невромедиаторите на симпатикуса се отделят в най-голяма степен рано сутрин и затова сърдечно-съдовите инцидетни възникват най-често при ставане от леглото.
Ето защо повишената симпатикусова активност и високата сърдечна честота в покой са явления, които предвещават преждевременна смърт и сърдечно-съдови събития при хипертониците.
Метаболитният синдром, захарен диабет тип 2 и повишена симпатикусова активност са определящи фактори при избора на лечение на артериалната хипертония.
Основно значение за предотвратяване на развитието на артериална хипертония има промяната на начина на живот, намаляването на приема на калории и увеличаването на физическата активност. За съжаление в дългосрочен план се оказва трудно за осъществяване, особено в забързаното ежедневние.
Тъй като е доказано, че високата сърдечна честота носи риск от миокарден инфаркт при млади пациенти с хипертония, най-рационалната опция е приемането на лекарства, понижаващи активността на симпатикусовата нервна система каквито са бета-блокерите.
Клинични проучвания са доказали, че бета-блокерите: (а) понижават риска от инсулт с 50% (б) имат специални неврозащитни свойства); (в) подходящи са при периферна артериална болест; (г) понижават риска от сърдечна недостатъчност с 60%.
При сравнителни проучвания на пациенти на терапия с бета- блокери с други терапевтични класове е установено, че при медикаментите за лечение на артериална хипертония различни от бета-блокерите се наблюдава с 23% по-висока честота на смърт по всякаква причина.
Преимущество на бета-блокерите може да е свързано с благотворния ефект върху пациенти със затлъстяване, диабет и хипертония, и с изключително висока симпатикусова активност. Освен това, приемът на бета-блокери при мъже води до спиране на образуване на атеросклеротична плака в коронарните артерии, открито при ехографско изледване.
Бета-блокерите имат антитуморен ефект според наблюдения при пациенти с рак на млечната жлеза, недребноклетъчен белодробен карцином, меланом и рак на простата.
Поради тези причини, приемът на бета-блокери при млади пациенти с хипертония, захарен диабет тип 2 и централно затлъстяване, се счита за предпочитан метод за лечение, осигуряващ добро качество на живот.
Д-р Ана-Мария Младенова
Източник:
- Coats AJ, Cruickshank JM. Hypertensive subjects with type-2 diabetes, the sympathetic nervous system, and treatment implications. Int J Cardiol. 2014 Jul 1;174(3):702-9. doi: 10.1016/j.ijcard.2014.04.204. Epub 2014 Apr 26.
Източник: http://medicalnews.bg