Мозъкът не обича „играта“ на сърцето

Мозъкът не обича „играта“ на сърцето
Около 20-30% от инсултите се дължат на неразпознати или зле лекувани аритмии, алармира кардиологът д-р Стефан Найденов
Мозъкът не обича „играта“ на сърцето
Около 20-30% от инсултите се дължат на неразпознати или зле лекувани аритмии, алармира кардиологът д-р Стефан Найденов

Аритмията е един от основните рискови фактори за исхемичен мозъчен инсулт. Според статистиката, около 20-30% от случаите се дължат на неразпознати или зле лекувани нарушения в сърдечната функция. Затова борбата с ритъмните смущения и факторите, благоприятстващи формирането на тромби, е ключова. Защо е важно да се профилактират сърдечно-съдовите заболявания, за да се пазим от инсулт? Попитахме д-р Стефан Найденов, кардиолог в столичната „Александровска“.

Предсърдното мъждене е най-често срещаната форма на продължителна аритмия и на практика е един от най-големите рискови фактори за инсулт. Специалистите твърдят, че състоянието се появява при около 25% от хората. Което означава, че всеки четвърти човек е обречен да получи поне един пристъп на предсърдно мъждене до края на живота си. Установено е също, че наличието му увеличава смъртността при мъжете с 1.5 пъти, спрямо другите пациенти без такова ритъмно нарушение и с цели 2 пъти при жените.

„Това е аритмия, при която имаме некоординирано възбуждане на предсърдията, а от там и на камерите. Тези кръжащи импулси възбуждат и околните тъкани на сърцето, при което възникват нерегулярни съкращения. В резултат се влошава хемодинамиката на сърцето и сърдечният дебит или, казано с други думи – помпената функция, намалява с около 15-20%”, уточнява д-р Стефан Найденов. Някои пациенти влошават дотолкова хемодинамиката, че кръвното им налягане буквално се срива и настъпва хипоперфузия – нарушено кръвоснабдяване на периферните тъкани и органи, сред които и мозъкът.

Как възниква рискът от удар?

„Когато настъпи въпросното несинхронизирано възбуждение в предсърдията, части от тях не се съкращават синхронно, при което настъпва застой на кръвта. Тя се върти вътре в самите предсърдия и не се изтласква равномерно към камерите и периферните тъкани и органи”, обяснява д-р Найденов. Застоят води до формиране на малки тромбчета, които в последствие нарастват и образуват големи. Проблемите за мозъка настъпват, когато при някое от изтласкванията на сърцето, тези тромби попаднат в лявата камера. От там могат да навлязат в аортата и в периферните артерални съдове. Част от тях са именно каротидните артерии, които формират мозъчното кръвообращение. Диагнозата е артериален емболизъм – едно от усложненията на предсърдното мъждене, което в доста висок процент е предпоставка за инсулт.
„Известно е, че около 20-30% от всички исхемични инсулти се дължат на неразпознато, нелекувано или неправилно лекувано предсърдно мъждене. За съжаление, при редица пациенти

 

инсултът е първата проява на предсърдно мъждене

Затова е изключително важно хората да се обръщат към специалист-кардиолог”, съветва д-р Найденов.

В последните години пациентите с установено предсърдно мъждене се подлагат на антикоагулация (разреждане на кръвта) за профилактиране на инсулт. Проучванията показват, че поне 20% от хората, които не са антикоагулирани, т.е. не получават медикаменти за разреждане на кръвта, са в риск от мозъчен инсулт. „За съжаление, установяваме, че дори да ги лекуваме по най-добрия начин, половината от тях получават поне по един пристъп на предсърдно мъждене или аритмия в рамките на първите шест месеца от последния. Фактите сочат, че каквото и да правим, пациентите продължават да развиват сърдечни проблеми. Затова се опитваме да профилактираме, колкото е възможно, големите и мозъчните усложнения”, допълва кардиологът д-р Найденов.

Най-добрата превенция при предсърдното мъждене е профилактиката на основния й рисков фактор – артериалната хипертония.

Поддържането на кръвно в приемливи граници

на практика, държи сърцето и съдовата система в оптимално здраве и намалява опасността от различни усложнения. Според класификацията на артериалното налягане, това са всички стойности под 120/80 живачен стълб. Нормалното кръвно е до 129/85, високото се движи между 130 и 139 за горната граница и 85 – 89 за долната. А над 140 за систолата и 90 за диастолата са пациентите с артериална хипертония.

Разбира се, състоянието трудно се профилактира при пациенти с генетична предиспозиция към заболяването. „Аз имам сравнително млади пациенти, които получават пристъпи на предсърдно мъждене сравнително често и независимо от терапията. Става дума за мъже без рискови фактори, без артериална хипертония, без исхемична болест на сърцето, просто с изолирано предсърдно мъждене. Понастоящем тези пациенти също трудно могат да бъдат профилактирани, тъй като става дума за генетична предразположеност”, коментира д-р Найденов.

Другият рисков фактор, който не може да бъде профилактиран, е възрастта. Известно е, че с напредването на годините се повишава и опасността от предсърдно мъждене, като рискът е средно 5 пъти по-голям при хората между 55-60 г., спрямо тези под 50 години. Във възрастовата граница от 60 до 70 г. рискът нараства 7 пъти, а над 70 г. се увеличава многократно. Установено е, че при лица около 80 г. и нагоре близо 15% от населението постоянно имат предсърдно мъждене.

Автор: Слава Аначкова

Източник: https://clinica.bg/

Leave a Reply