Между 18 и 24 градуса. В този интервал тялото ни се чувства в топ форма. В последния месец обаче ту се „пържихме“ на над 40 градуса, ту зъзнехме на 12 градуса под леден порой. Как капризите на времето се отразяват на сърцето? И какви правила да спазваме, за да не се поболеем в горещините и при резките смени на температурите? Clinica.bg потърси отговорите от доц. Ивайло Даскалов, който ръководи Клиниката по кардиология на Военномедицинска академия-София.
Адските жеги и резките температурни амплитуди са еднакво коварни, признава доц. Ивайло Даскалов. Причината е, че са предизвикателство за адаптацията на организма. Затова и нерядко водят до колебания в стойностите на кръвното налягане и пулсовата честота. Капризите на лятото могат да подложат на изпитание и здравите хора, но създават най-сериозен дискомфорт на пациентите със сърдечно-съдови заболявания – например тези с високо кръвно или аритмия, обяснява кардиологът.
Топлообменът се осъществява в оптимален режим
именно при температури между 18 и 24 градуса
разказва доц. Даскалов. Когато живакът скочи нагоре или падне надолу от този интервал, всички биохимични процеси в организма вече протичат в екстремни за него условия, допълва той. Адаптационен стрес предизвикват и големите амплитуди, на които бяхме свидетели само преди дни, когато температурите се „сринаха“ с над 25 градуса. Най-чувствителни в този случай са пациентите с аритмии, обяснява кардиологът. Макар и рядко, при тях може да се наблюдава изостряне на симптомите. Жегите също са рискови за тези сърдечно болни, защото загубата на електролити при
обилното потене може да провокира аритмия
предупреждава доц. Даскалов.
Безспорно обаче най-внимателни през лятото трябва да са хипертониците. Влиянието на жегите върху тях може да е двупосочно. Стига се както до понижение на стойностите, така и до скокообразно повишение – т.нар. хипертонична криза, обяснява специалистът от ВМА. Затова и в летния сезон терапията им трябва да се адаптира. Това обаче е възможно само, ако стриктно се следят тенденциите при „движението“ на артериалното налягане на всеки пациент, подчертава доц. Даскалов. Затова препоръчва хипертониците да мерят кръвното си по-често в топлото време. Разбира се, не бива да се стига до крайности – и да вадят машинката на всеки час. Обичайно кръвното трябва да се мери сутрин и вечер. В жегата би могло да се прави и на обяд, уточнява специалистът. Така кардиолозите ще имат и нужната информация, за да направят анализ и да адаптират лечението на болните. „При повечето пациенти с хипертония наблюдаваме като че ли необходимост
да се намали количеството на приемани медикаменти
При по-малката част има рязка тенденция на увеличаване на стойностите. Тогава може да се наложи добавянето на лекарства, с цел връщането на артериалното налягане в оптимални граници – под 140/90“, обяснява доц. Даскалов. И няколко пъти подчертава – корекцията на дозата трябва да се прави единствено от лекар. Опасно е на своя глава например да вземем половинка вместо цяло хапче, защото термометрите навън показват 38 градуса.
В горещото лято обаче дебнат и други заплахи – от които не са застраховани и хората без хронични заболявания. Например – обезводняването в жегата.
Ако приемаме под 1.5 л за 24 часа, има риск
от дехидратация, висок сърдечен пулс, прилошаване – и можем да попаднем в някой спешен център“, предупреждава доц. Даскалов. Разбира се, и с водата не бива да се предозира. Прекален светец и Богу не е драг, не е нужно да изгълтваме по 4 л на ден. Макар че, обяснява кардиологът, организмът ни е така перфектно устроен, че всичко излишно се изхвърля. Така че – при здрави бъбреци, няма страшно да се презастраховаме с течностите.
Не така стои въпросът обаче с излагането на парещите лъчи. До болка е известно, че в жегите трябва да търсим сянка, но въпреки съветите на лекарите, мнозина се „правят на герои“ в адския пек и плащат горчива цена.
Със спорта също не бива да се прекалява
в светлата част на деня, напомня доц. Даскалов. Същото важи и за хапването – храната трябва да е лека, зеленчуците и плодовете са най-добрият избор в жегата. Що се отнася до алкохола, който в отпускарския сезон често ни става ежедневен „спътник“, кардиологът е категоричен: „Силно разширява кръвоносните съдове и се явява допълнително усложняващ жегата фактор“. Ако не можем да си спестим питието, доц. Даскалов препоръчва поне да посягаме към чашката след залез, когато се захлажда. „Ако ще се приема алкохол, нека са малки, до умерени количества, без да се прекалява, защото в противен случай нищо добро не ни чака“, не крие специалистът от ВМА.
Друг „верен приятел“ в жегата – климатикът, също може да се окаже враг. Тук съветът на доц. Даскалов е в никакъв случай да държим много хладно в офиса или дома си, ако навън е пек. „10, максимум 12 градуса, трябва да е разликата между температурата вътре и навън. В противен случай, когато човек излезе, може да се стигне до т.нар. маладаптация и да колабира“, предупреждава кардиологът. Коварно е и студеният въздух да духа директно в нас. „Ако някоя част от тялото ни се преохлади, усложненията обикновено са сериозни и изискват упорито лечение при невролог и физиотерапевт“, напомня началникът на Клиниката по кардиология във ВМА.
Автор: Лора Симеонова
Източник: https://clinica.bg/