Допреди няколко години никой не подозираше за съществуването на хепатит Е. Болестта е била приемана от лекарите по-скоро за екзотична, отколкото за масова. С вируса се заразявали предимно пътуващите до Индия или Африка. Сега обаче се оказва, че на Стария континент се вихри тиха епидемия, която заразява над половин милион европейци всяка година. И повечето от тях се заразяват чрез консумацията на свинско месо.
Докато учените се опитват да разгадаят епидемиологията на хепатит D, а лекарите се борят с хепатит А, В и С, на „сцената” се появи нова зараза – хепатит Е. Вирусът се предава както чрез храна и вода, така и чрез преливане на кръв и плазма. Това поставя два много важни въпроса пред съвременната медицина. Трябва ли да бъдат изследвани кръводарителите за новия вирус? И какво може да се направи, за да се премахне заразата от свинете?
В интерес на истината изследователите потвърдиха новата форма на хепатит още през 1978 г., когато стотици хора в Джаму и Кашмир (градове в Северна Индия) се разболяха, а четирима мъже и шест бременни жени умряха вследствие на заразяването с вируса. Подобни, но значително по-големи огнища бяха регистрирани не само в Индия, но и в Пакистан, Афганистан и Китай. Инфекцията уби хиляди хора, много от тях бременни жени.
Едва през 1983 г. руският учен Михаил Балаян успява да изолира вируса, тествайки заразата върху себе си. Той пиел коктейли от кисело мляко и изпражнения, взети от съветски войници, заразени с тази болест в Афганистан. Така открил, че хепатит Е има два щама, наречени генотип 1 и 2. А данните към онзи момент показват, че болестта е успяла да убива около 58 000 души годишно. Големият проблем възниква през 1997 г., когато учените открили, че прасетата в някои райони на САЩ са носители на нов щам на хепатит Е, който те нарекли генотип 3.
Скоро след това той бе идентифициран и сред свинете в Европа. Проучванията показват, че много европейци имат антитела срещу него – знак, че са били заразени в някакъв момент от живота си, но са оздравели, без да подозират за диагнозата си. Генотип 3 е много различен от роднините му 1 и 2, защото свинското месо, а не мръсната вода, е основен път на предаване на вируса.
Естествено, съществува риск, макар и минимален, човек да се зарази чрез преливането на кръв или плазма. По всичко личи обаче, че хората нямат никакви симптоми. Онези с по-силен имунитет успяват да се справят с инфекцията, но хората с трансплантации, които пият имуносупресори, са обречени.
През 2008 г. френски изследователи съобщиха например, че при група от 300 трансплантирани пациенти 14 са били с остра форма на хепатит Е. Шест са успели да се преборят, но осем са починали вследствие на хепатита. Германските медици също били шокирани, когато започнали да преглеждат пациентите с имунен дефицит за наличието на този вирус. Някои от тях били хронично болни.
Същото се случило и при тестването на трансплантирани хора в различни клиники в цяла Европа. Ако инфекцията бъде открита навреме, лекарите намаляват дозите на имуносупресорите (с риск донорският орган да бъде отхвърлен), за да могат пациентите да се излекуват. При хроничните форми обаче няма почти никакъв шанс за оцеляване.
Любопитен е обаче фактът, че 17% от възрастните германци имат антитела срещу вируса. Това означава, че те са се заразили с вируса в някакъв момент от живота си. Данните от мащабното проучване показват, че положението и в други части на света не е по-различно – заразени са 14% от хората в Австрия, 4% – в Южна Италия, 27% – в Холандия и т.н. Друго изследване пък показва, че вирусът се съдържа в кръвните продукти и пациентите могат да бъдат инфектирани по време на кръвопреливане. Основната опасност обаче идва от прасетата, категорични са учените. Според тях хепатит Е има в голяма част от европейските свинеферми.
Повечето животни се заразяват между 3 и 6 месеца след раждането, без да се разболяват, тъй като наследяват антителата от майките си. Вирусът се предава на хора чрез консумацията на свинско месо. Все още обаче не е ясно кои продукти носят най-голям риск. В един район в южната част на Франция инфекцията била открита у хора, които са консумирали леко сурови колбаси от свински черен дроб. Но учените все още се опитват да установят кои други продукти биха могли да съдържат вируса.
С толкова много неизвестни контролирането на тази тиха епидемия се превръща в сериозно предизвикателство. Ирландия вече е въвела задължително тестване на кръвните продукти за хепатит Е, а в други държави – все още обсъждат това. У нас обаче дори не се говори за потенциалната опасност, тъй като темата е чувствителна. И докато здравните власти в България мълчат по темата, тези в западноевропейските държави вече имат програма за справяне с новата зараза.
Според германците на първо място трябва да се пазят водоизточниците от заразяване с хепатит. Търси се вариант и за ваксиниране на бебета прасета, за да се елиминира вирусът. Засилва се и контролът върху месните продукти. Според едно проучване заразата се унищожава за 10 минути при температура 70 градуса. Проблемът обаче е в пушените, сурово сушените и пресните меса.
Източник: http://www.hospital.bg