Младите медици трябва да бъдат етични със своите колеги, защото само доброто отношение е много голяма част от успеха в живота
От 31 май до 3 юни в МУ-Плевен се състоя Национална конференция по хирургия. По повод форума проф. Никола Владов, началник съм на Клиника по Чернодробно-Панкреатична Хирургия и Трансплантология на Военно Медицинска Академия в София, даде интервю специално за Medical News. Проф. Владов се е посветил на хирургията от 30 години. Занимава се с чернодробни трансплантации , ръководи млад и амбициозен екип от млади хирурзи, амбицирани да постигат висоти в хирургията. Член е на френската хирургична академия.
Проф. Владов, Вие представихте доклад на тема „Хирургични усложнения след чернодробна трансплантация“. Може ли да засегнете най-важните акценти от него?
Чернодробната трансплантация не е само хирургия. Чернодробната трансплантация изисква много познания в няколко области на медицината. Хирургията е част от пъзела на чернодробната трансплантация.
Най-така ангро, ако може да се изразя, усложненията при чернодробна трансплантация са в три посоки: едните са свързани с нарушена функция на графта, т.е. с черния дроб на донора; другите са хирургичните усложнения и третият стълб са общо-медицинските усложнения, които са свързани с различните системи – сърдечно-съдова, дихателна и т.н.
Моята презентация касае основно хирургичните усложнения, които са: кървенето, което може да бъде повреме на самата операция, непосредствено след операцията или късно кървене, което е свързано с различните усложнения; инфекциозните усложнения, които са свързани с понижения имунитет на пациентите в следствие на имуно-супресираната терапия и се проявяват по различни начини – септични огнища, абсцеси, перитонит ; и третите, не последни по-значение са усложненията от страна на жлъчните пътища, които са известни като ахилесовата пета на чернодробната хирургия при чернодробната трансплантация.
Усложненията от страна на жлъчните пътища са представени от ранни и късни стенози и/ или изтичане на жлъчка в свободната коремна кухина или през дренажите – ранна или късна билирагия. Усложненията се третират както по хирургически, така и по ендоскопски начин.
Освен общите усложнения, може да възникнат и късни усложнения на чернодробната трансплантация, свързани с развитие на малигнени заболявания. Пациентите трябва много стриктно да се изследват предоперативно за да се избегнат пропуснати злокачествени заболявания.
Ние в нашата група имаме двама пациенти, които са починали от такова малигнено заболяване, появило се след трансплантация. Последният пациент беше с меланом, а другият с тумор на бъбрека. Много бързо реагирахме за пациента с тумора на бъбрека и той е добре.
А какво бихте посъветвали вашите млади колеги, лекари, които са се насочили именно в тази област, в която работите Вие?
Аз бих ги посъветвал да работят много, да оперират по много, да не се взимат на сериозно и като постигнат някакъв успех да не се задоволяват с него, а да търсят още по-големи успехи, и най-важното нещо е да бъдат колегиални, да бъдат етични със своите колеги, защото само доброто отношение е много голяма част от успеха в живота.
Вие как решихте да специализирате хирургия и защо в тази област?
Аз съм потомствен лекар, второ поколение, моята дъщеря вече е трето поколение. Моят баща беше хирург и вкъщи винаги се е говорило за хирургия и медицина.
И просто по това стечение на обстоятелствата аз реших да стана лекар, за което не съжалявам защото лекарската професия е една от най-хубавите професии, която дава много голямо удовлетворение на практикуващите я, особено когато я практикуват коректно, правилно и без задни мисли , ако мога така да се изразя.
На конференцията беше засегната и темата за юридическите аспекти на усложненията, грешките и нежеланите събития в хирургията. Навлиза ли все повече правото в хирургията? Имали ли сте проблеми от това естество в практиката си?
Слава Богу не съм имал такива проблеми. Досега винаги съм се старал да правя нещата по правилата, но никой не е застрахован да му се случи такова нещо. В развитите страни, в развитите демокрации, юридическата част от живот е доста силно засегната – хората имат адвокати, имат застраховки, имат най-различни възможности и инструменти за предпазване. Никой лекар не тръгва с желанието да навреди на някой пациент.
Когато се получават усложнения трябва да ги менажираме по правилния начин, а лекарите да обясняват много, много на близките на пациентите, които обикновено след един фатален край имат претенции към тях.
Най-важното нещо за мен е да се дават обяснения и адекватни отговори на хората, защото те искат да чуят истината за техните близки. Моето мнение е, че не трябва да се спестява истината на пациентите и техните близки, те трябва да знаят и да им се казват нещата такива каквито са.
Много често ни обвиняват, че сме казали истината и пациента се е сринал, за жалост има такива моменти, но близките, най-близките на даден пациент трябва да знаят истината точно такава, каквато е: колко процента е смъртността, колко процента са усложненията и т.н.
Емел Емин, Medical News