Подмладява ли се ракът на простатата? Кои са мъжете в най-висок риск? Защо скринингът след 45 години не бива да се пренебрегва? Какъв е „златният стандарт“ в лечението на простатния карцином? И пълноценни мъже ли са пациентите след операцията? Clinica.bg потърси отговорите проф. Иван Дечев, началника на Клиниката по урология на университетската „Св. Георги“ в Пловдив.
„Простатният карцином е един от най-загадъчните солидни тумори. В днешно време той е най-често диагностицираният карцином и втората по-честота причина след белодробния за раково обусловена смъртност при мъжете в световен мащаб“, обяснява проф. Иван Дечев. Нарежда се в топ 10 на най-често срещаните онкологични заболявания при силния пол и това го определя като истински бич за господата над средната възраст, уточнява урологът. „Заболеваемостта показва устойчива тенденция за реално нарастване и подмладяване през последните години, за разлика от смъртността, която започва да намалява осезаемо през последните две десетилетия“, разкрива проф. Дечев. Причината за това са по-добрата диагностика и откриване на туморите в по-ранен стадий, както и ефективното лечение. „Тези положителни констатации са резултат на масов и опортюнистичен скрининг с изследване на туморния биомаркер простатоспецифичен антиген. Въпреки забележителните успехи, има данни, според които диагнозата в около 52% от
случаите се поставя късно“, обяснява урологът. И подчертава такова изследване е необходимо да си правят
всички мъже над 45 години, дори да нямат оплаквания
„Добре доказани рискови фактори за възникване и развитие на простатен карцином са нарастващата възраст, етнически произход (по-висока е заболеваемостта при чернокожи), наследственост и хормони (тестостеронът и неговият активен вътреклетъчен метаболит дихидротестостерон са критични фактори за растежа на простатата и затова той има роля за възникване на простатния карцином )“, обяснява проф. Дечев. И уточнява, че истински наследствен ракът е при около 9% от пациентите. „Твърде често в ежедневната лекарска практика „фамилен“ и „наследствен“ се приравняват погрешно не само терминологично, но и по смисъл“, подчертава специалистът. „Повече от 30 генни полиморфизми са идентифицирани и свързани с развитието на простатен карцином. Добре проучена е и концепцията за фамилен простатен карцином. Рискът от развитие нараства достоверно при повишен брой засегнати роднини, особено такива от първа линия и в по-млада възраст“, разкрива професорът.
Около 2 до 3 пъти по-висок е, ако баща или брат боледуват
от простатен карцином. А от 5 до 11 пъти е по-голям, ако и двамата или повече родственици от първа линия са били болни. Тези мъже се идентифицират като група с висок риск“, обяснява урологът. Затова при всички фамилно обременени мъже след 40-годишна възраст се препоръчва консултация със специалист.
В повечето случаи заболяването протича безсимптомно или оплакванията на пациентите са неспецифични, като характерни – както и при доброкачествената простатна хиперплазия, са смущенията в уринирането. „При локална или обща (наличие на метастази) прогресия на болестта (сигурно палпируем при дигитално ректално изследване простатен карцином) се наблюдава обогатяване на клиничната симптоматика – оток на долните крайници, външните полови органи и долната половина на корема (като резултат на хронична и венозна стаза), патологични костни фрактури и радикулерни болки (при остеолитични костни метастази на таза, бедрото и гръбначния стълб),
кръвопикаене (хематурия) и кръв в спермата (хемоспермия)
подробно обяснява проф. Дечев. За съжаление, тези симптоми се проявяват късно, когато обикновено е възможно единствено палиативното лечение. Затова съветът му е мъжете да не пренебрегват уринарните смущения. „При наличие на алармиращи симптоми (болка в таза с ирадиация към перинеум, право черво, опашна кост или поясна област, хемоспермия) се препоръчва незабавна консултация с уролог“, подчертава професорът.
„Златен стандарт” в лечението на локално ограничения простатен карцином е радикалната простатектомия – отворена, лапароскопска или роботасистирана, обяснява проф. Дечев. „Редица усъвършенствания на отворената оперативна техника доведоха до значително редуциране на усложненията. И особено след иновативните техники – лапароскопска и роботасистирана – като изпускане на урина и еректилна дисфункция“, уточнява урологът. „Като минимално инвазивни методи за лечение в ранен стадий са разработени дефинитивно перкутанно лъчелечение и брахитерапия, криохирургия с високочестотен фокусиран ултразвук. При напредналите случаи (локално напреднал, метастатичен или кастрат резистентен простатен карцином ) се използват палиативни лечебни възможности (пълна андрогенна блокада, системна лекарствена терапия, палиативно лъчелечение и комбинирани терапевтични подходи), в зависимост от общото състояние на пациента“, обяснява проф. Дечев. „След дефинитивно лечение (радикална простатектомия, брахитерапия) се
наблюдаваната 5-годишна преживяемост е над 71%
Прогнозата е определено благоприятна при лечение в ранен стадий на болестта“, подчертава професорът.
Могат ли мъжете да са пълноценни след простатектомия? „След подобренията в оперативните техники се запазва едностранно или двустранно съдово-нервния сноп на простатната жлеза и резултатите са твърде окуражаващи – във висока степен се съхранява еректилната функция и континентността (липсата на изпускане на урина или напикаване). Сексуалната функция след такъв тип дефинитивно лечение се запазва в 73-82% от случаите, което е голямо предимство на тези методи“, обяснява проф. Дечев.
Проф. Дечев отчита, че в последните години българите стават все по-отговорни към здравето си. „Мъжете над 50-годишна възраст трябва да бъдат информирани за уринарните симптоми и насърчавани за търсене на медицинска консултация при появата им. Поради представените тревожни епидемиологични данни, простатният карцином заслужава повече внимание, отколкото понастоящем получава, от страна на широката общественост, държавата и учените“, смята шефът на Клиниката по урология в „Св. Георги”.
Автор: Лора Симеонова
Източник: https://clinica.bg/