„Едва ли ще ви изненадаме с твърдението, че начинът, по който държавата разпределя парите за здраве, рядко е в полза на пациента. И колкото ида има нужда от промени, те често се оказват не където трябва и в негативна посока, макар и облечени в легитимни цели като ограничаване на злоупотреби”, пише днес „Капитал”, като се спира на новите критерии за лечение на хепатит С, описвайки ги така: „ограничаването на лечението на пациентите с хепатит С до само едно от три възможни лекарства. То беше съпътствано с налагането на нехуманни критерии – например да не се лекуват пациенти с очаквана ниска продължителност на живота.”
Изданието продължава: „Едва ли здравните институции знаят със сигурност кой колко ще живее. Но със сигурност знаят, че критериите им объркват живота на огромна група пациенти с хепатит С, които чакат от години лечение. Освен това по този начин НЗОК вкарва в търговска война три големи американски компании.”
И още: „От над две години в САЩ, а вече и в Европа има три вида таблетки, които не поддържат пациентите, а директно лекуват болестта за около три месеца. Здравните институции обаче, изглежда, са провели непрозрачни преговори с компаниите за цените на продуктите им и в момента лишават две от тях от бизнес, а пациентите и лекарите – от избор на лечение. В допълнение условието е такова, че ако някой лекар избере двете досега прилагани лекарства, той трябва да се обоснове пред надзорния съвет на здравната каса, чиито представители не са специалисти хепатолози, а някои от тях не са и лекари, защо го прави.”
Казусът изглежда малък – засяга около 15 млн. лв. от общо 1 млрд. лв. плащания на НЗОК за медикаменти годишно, отбелязва „Капитал” и допълва: „Той обаче е показателен за сбъркан начин на действие, който предизвиква хаос, а той може да се задълбочи, защото критериите вече са в съда. Засегнатите компании планират да обжалват решенията на НЗОК и в Комисията за защита на конкуренцията с мотив, че преговорите за тези лекарства не са проведени прозрачно и фармацевтичните компании са били поставени при различни условия.”
„Банкер” обръща поглед към здравнозастрахователните дружества. „С промените в Закона за здравното осигуряване, приети от Народното събрание през 2012 г., здравноосигурителните дружества бяха задължени да приведат дейността си в съответствие с нормите на Кодекса за застраховането. За целта компаниите подадоха заявления до регулатора, за да поискат лиценз за извършване на застрахователна дейност по общо застраховане. Този акт бе задължителен, тъй като според европейските институции доброволното здравно осигуряване по същността си не се различава от застрахователната дейност, която покрива здравните рискове. На дружествата бе даден срок от една година, за да се прелицензират, а процедурата трябваше да приключи окончателно през есента на 2013 година”, припомня изданието.
„Въпреки очакванията, че големият печеливш от промяната на статута на дружествата ще бъдат потребителите на здравни услуги, се оказва, че не е съвсем така. Според наблюденията на хората от бранша след прелицензирането броят на клиентите им за този вид полица е намалял. Този извод потвърждават и свитите премийни приходи от застраховките”, пише седмичникът.
„Част от общозастрахователните дружества без опит в здравното застраховане наложиха техните правила на работа и на покриване на рискове, които част от клиентите на здравноосигурителния пазар не приеха и се отказаха от самите застраховки”, обяснява пред вестника Калин Костов, изпълнителен директор на „Евроинс Здравно Осигуряване”.
„До момента стъпка към връщането на стария режим не е правена, въпреки че няколко пъти се говореше и за възможността здравноосигурителните дружества да конкурират Националната здравноосигурителна каса.
„Това е много сериозна стъпка, която всички нови правителства досега казваха, че ще направят, но всъщност никой не я предприема като действие. Като че ли интересите са много, но в крайна сметка пациентът плаща тази цена”, заключи Костов”, допълва изданието.
„24 часа” пък се спира на проблема със самоубийствата. По-често мислят за самоубийство лекари, учители, полицаи, миньори и като цяло заетите в професии, при които човек, образно казано, не изключва от служебните проблеми и след като работното му време изтече. Това обясни психиатърът д-р Александър Хаджигеоргиев, началник на отделението по психиатрия в Медицинския институт на МВР. По негови наблюдения към 90 процента от опитващите самоубийство са психически здрави”, четем във вестника.
„В рисковата група са хората с депресия, тези, които са правили вече опити да се разделят с живота, подложените на физическо или психическо насилие. Тежко заболяване също може да провокира суицидни мисли.
Според последното проучване най-честата причина за самоубийство в България са конфликтите в семейството. А най-често посягат на живота си безработните и пенсионерите”, допълва изданието.
Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/presata-kriteriite-letchenie-hepatit-zdravnozastrahovatelnite-60067