В рамките на една седмица излязоха две лоши новини за здравето на българите. Първо, че страната ни е номер едно в Европейския съюз по дял на пушачите сред населението. И второ – резултатите от мащабно 20-годишно американско проучване, доказаха, че дори една цигара на ден е вредна и увеличава риска от преждевременна смърт, което засяга и тези 6.5% от българското население, ограничаващи пушенето.
По темата „Дневник“ говори с проф. Коста Костов, началник на Клиниката по белодробни заболявания на ВМА и национален консултант на България по пневмология и фтизиатрия. Д-р Костов е известен противник на тютюнопушенето и е категоричен, че най-доброто, което един пушач може да направи, е да спре възможно по-скоро, иначе е застрашен от мъчителни редки заболявания като идиопатична белодробна фиброза и много други по-често срещани.
Проф. Костов, как си обяснявате статистиката, че България е първа в ЕС по дял на пушачите сред населението? Защо според вас тук се пуши повече?
– Пушачите по принцип са болни хора. Аз ги считам наистина за болни, защото за да пушиш имаш проблем. Този проблем ти решаваш чрез цигарите, т.е. заместваш решението на проблема с пушене и това е едно бягство, също като алкохола – защото не искаш да си в тази действителност. А в България е съвсем нормално да има повече болни хора, отколкото в останалите страни от Европа. На последно място сме по икономическо развитие, в правосъдието и във всяка друга сфера. Тогава защо да е по-различно по отношение на тютюнопушенето? Всичко това създава проблем в обществото – емоционален и здравен.
Освен това българите са по-нещастни от всеки друг. В публикация от 2010 г. в „Икономист“ е поместена схема от проучване, която много ясно показва, че напредналите държави в икономически аспект в цял свят са по-щастливи от нас. В скалата на щастието ние стоим много ниско и сме много близо до Ирак например, което е парадоксално – Ирак е страна, в която се водят войни. Не само, че те са близо до нас, но и са по-нагоре от нас. Ние сме наравно единствено с Хаити, коята преживява тайфуни, урагани, бедност и ужас.
И когато си задаваме въпроса „защо“, отговорът според мен е защото почти няма нещо, за което при тази институционална организация да сме щастливи. Българското здравеопазване например е по-зле от всякога. В последните 25 години то не мърда, а лази като бебе, докато другите изтичакаха напред и са на финала. Българският болен сега е по-болен, отколкото беше преди.
Сега системата създава много повече пречки, в нея бяха унищожени важни структури като например поликлиниките. Тази бумащиня, в която се потъва, тези направления, това администриране на болния, това отношение към лекарите – да изискваш от тях количествени вместо качествени показатели. Ами едно време се искаха такива и когато болният оздравее, тогава се изписваше. Сега стои шест дена – здрав или болен трябва да го изпишеш, за да можеш да спасиш системата от финансов колапс. За мен това е ужасяващо и когато ме питате за причините – първата и най-важна причина е липсата на властова амбиция, липсата на отношение и желание на държавните институции за промяна, липса дори и на каквото и да е виждане за промяна.
Как Швеция, в която има най-малко пушачи от цяла Европа, е постигнала това?
-Това, което знам е, че в организацията на шведското здравеопазване има екипи от лекари и сестри, които се занимават със социално значимите болести. На едно място са да кажем личен лекар със сестра, която поставя инжекции и извършва манипулациите, друга, която прави функционални изследвания на дишането, също и невролог, кардиолог, белодробен специалист, психиатър. Тези екипи могат заедно да решат всеки един проблем, а който не могат, го пращат на тесните специалисти например при кожен лекар, инфекционист или др. Организацията в тези екипи е като на малки поликлиники.
А какво прави българският лекар? Хвърлен е в полето с един куп болни пред вратата му, който той разхвърля по някакви направления. Пациентите след това чакат при кардиолог, след още 15-тина дни – при пулмолог, още няколко дена докато отидат и при кожен и т.н. И ако някаква хронична или рядка болест се развива междувременно, или такава, която изисква по-специализиран екип, виси във въздуха и с години може да остане неоткрита.
Пациентите обикалят по различните специалисти и нито един от тях не може да обхване общия проблем, както можеше и се правеше в една малка поликлиника в онова време. Сега се размиват проблемите в полето на разхвърляните български лекари, които работят, така да се каже „на ишлеме“. Организацията е лоша.
Защо толкова тясно свързвате състоянието на здравната система с броя на пушачите?
– Те нямат такова отношение, но свързвам състоянието на обществото с броя на пушачите. Вижте само как се спазва законът за забрана на тютюнопушенето и това лицемерие на институциите, които са спокойни, че са издали един закон, който не се спазва. Където и да отидеш се пуши, ако не през деня, то по някое време вечерта. Всичко е замито в някакви формални документи и някакъв формален закон и никой не смее да възрази.
Как се борят другите държави с тютюнопушенето?
– Борят се със закон, който се спазва, и с контрол. В България нито законът е закон, нито контролът е контрол. Всичко се размива в шуробаджанащина. Отива някой, взима някакви пари от някакво заведение, прави се на ударен, че там не се пуши и така се случват нещата. И не извършва контрол, защото взима по-малка заплата, отколокото рушвет ще вземе само за една вечер. Ако той е добре платен, добре организиран и дисциплиниран и върху него има контрол – това няма да се случва. Сега например с тези мерки, които мислят за превишената скорост, ще видите че ще нарастнат рушветите.
Тези митове за пушенето – че до 4-5 цигари на ден не вредят, или пък че дори много време да се пуши, ако се спре до 40-50 здравето се възстановява имат ли основание?
– Първо, това което е важно да се каже е, че категорично няма здравословна доза тютюн. И една цигара е вредна, а за някои една е като пет за други. И второ – наистина има сериозни научни данни, които показват, че ако спреш цигарите на 40 години печелиш обратно 9 години от живота си, а ако спреш на 50 години – само 6, т.е. три вече са загубени. Такива са доказаните закономерности – който не спре да пуши до 40-ата си година, губи от живота си.
Какъв метод препоръчвате за отказване от тютюнопушенето?
– Няма един метод, който да препоръчвам като най-ефективен. Зависи от конкретния пациент, защото някои предпочитат да вземат таблетки, други предпочитат да си слагат лепенки, трети не искат нищо и смятат, че ще се справят с волята си.
Ако трябва като лекар да бъда най-точен, ще кажа, че най-ефективният метод е медицинска подкрепа, върху която се наслагват никотинови дъвки и лепенки и психологична подкрепа. Т.е. медицинска подкрепа на лекар, който има отношение към тютюнопушенето и който е специализиран в тази борба, т.е. може да изпише правилни дози на таблетки и лепенки и да наблюдава болния, но в същото време трябва и подкрепата на психолог.
В някои страни към този екип се прибавят също и социални работници, диетолози, фамилни лекари – цял екип от специалисти се занимават с един пациент, който просто може да хвърли цигарите и да си каже „хайде няма повече да занимавам седем човека със себе си“.
Проблемът обаче е, че към тютюна има много висока зависимост и отказването не може да се случи само с едно „няма повече“. Или поне много малко успяват. На 100 човека само 7 успяват да спрат сами, а ако имат медицинска подкрепа успяват 35. На скалата на зависимостите над никотина са единствено хероинът и кокаинът.
В България има ли такива специалисти, например консултативните кабинети на здравното министерство – работят ли?
– Досега при мен не е дошъл един пациент да ми каже че е бил в такъв кабинет и е отказал пушенето. Смятам, че в България по този въпрос се работи много хаотично и формалистично. Аз познавам един-двама лекари, които имат отношение по въпроса и са се специализирали само това да правят или основно само това. Никой обаче не иска да си губи времето с такива пациенти, защото с пушачите загубата на време наистина е голяма, защото много малко от тях са действително успешни в отказването си.
Какво ви е мнението за електронните цигари като алтернатива?
– Не подкрепям този вариант, защото електронната цигара съдържа никотин и поддържа навика и зависимостта. Единственото, за което би могла да служи, е под добър контрол на лекаря да бъде само преход към тоталното спиране на навика. Но според мен тя поддържа зависимостта и е просто нов начин за печелене на пари на гърба на зависимите.
Във вашата практика колко често се срещате с пушачи? Какъв фактор е наистина това за заболеваемостта на хората?
– Не само аз, а всеки белодробен специалист се сблъсква с пушачи всеки ден. Част от болестите са предимно при пушачи например хроничната обструктивна белодробла болест (ХОББ) – типично пушаческа болест е това, а в България има близо половин милион болни от ХОББ и това е най-голямата група на хора с белодробни заболявания в страната. Това логически означава, че по-често срещаме пушачи, отколкото непушачи.
След болните с ХОББ са тези с астма, които са между 200 и 300 хиляди. След това най-често са пневмониите, бронхитите и др.
Каква е ситуацията с редките белодробни болести, колко такива ви попадат?
– Редките болести са тези, които са по-малко от 5 на 10 хиляди човека. И в България и в Европа те са си редки, но тук са още по-редки, защото трудно се диагностицират. Идиопатичната белодробна фиброза, муковисцидоза, аспергилоза са такива болести. Диагностиката при тях може да стане само в мултидисциплинарен екип от пулмолог, патолог и рентгенолог и това може да се случи само в университетски център.
Източник:http://www.dnevnik.bg/intervju/2016/12/16/2884609_d-r_kosta_kostov_profesor_po_belodrobni_bolesti/?ref=rss