Движението и храната предпазват от рак

• Д-р Колева, по данни на Националния раков регистър около 34 хил. души в България са диагностицирани с онкологични заболявания. Според прогнозата на Световната здравна организация към 2030 г. новооткритите случаи всяка година ще достигнат 22 млн., за сравнение през 2014-а те са били 14 млн. души. За страна с нашите мащаби, много ли са болните?
• Ние сме страна в Източна Европа, където има съществени разлики по отношение на превенцията и профилактиката. В държавите от западната част на континента има много добре развити програми в тази насока. Там има няколко здравни каси и всяка една следи дали осигуреният в нея е ходил на профилактичен преглед. Ако се окаже, че не е е ходил, санкциите са много строги. Напълно възможно е тя да не му плати лечението, ако той се разболее от заболяване, за което е трябвало да бъде прегледан. Презумпцията е, че човек не е направил за собственото си здраве това, което е по неговите възможности и му е осигурено. У нас хората не се възползват на 100% от профилактичните прегледи, но същевременно не е известно някой да е понесъл санкция. Затова и онкологичните заболявания в България обикновено се откриват в 3- и и 4-и стадии, когато лечението е много по-сложно. Освен това, пътят до профилактиката е доста труден – необходимо е да се вземе талон за специалист от джипито, за това се чака. Така, понякога пациент може да бъде забавен с 3-4 месеца, които могат да се окажат критични.
• Кои са най-честите локализации на рака?
• При мъжете най-чест е ракът на белия дроб, гастроинтестиналната система – стомаха, червата, панкреаса. Много често напоследък започваме да откриваме карциноми на ларинкса в резултат на пушенето. Най-много при силния пол е нараснал броя на рак на панкреаса. Като изключим ракът на кожата, който е най-чест при възрастните хора, при жените локализациите са на гърдата, на маточната шийка, гастроинтестиналния тракт и белия дроб, тъй като много от тях не само пушат, но влияние на всички оказва и замърсената околна среда. Потвърждение на това са САЩ, където има тежки санкции срещу тютюнопушенето, но раковите заболявания не намаляват.
• На какво се дължи увеличената заболеваемост?
• На „хубавата” храна и „спокойствието”. При нея особено важни са не само консервантите и Е-а, но и начинът на приготвяне. Ако се изследва един кренвирш, в него може да бъде намерено какво ли не, но не и месо. Химията е твърде много в това, което ядем.
• Има ли симптоми, по които човек може да се подсети да отиде на онколог?
• Ако има правилно действаща система, в която пациентът да е по-важен от хартията, всеки, който има фамилна предистория на заболяванията, във възрастта е за едни или други изследвания, по цял ден работи обездвижен пред компютъра, труди се в лъчиста среда и т.н. следва да бъде насочен да си направи някои изследвания.

Ако човекът работи на полето на чист въздух и е в добра кондиция със себе си, на съответната възраст прави едно или две изследвания, които му се предписват профилактично. Това важи както за мъжете, така и за жените. Човек дори да живее възможно най-здравословно, годините минават, идват и болестите. С износването на организма вероятността да се развие раково заболяване се увеличава. Затова в различните възрасти изследваме хората за различни заболявания и локализации на рака.

– Какви изследвания трябва да си правим след 45-годишна възраст?

• Жените трябва да посещават гинеколог два пъти в годината, щом започнат полов живот. При мъжете след 45-годишна възраст трябва да изследват дебелото си черво и панкреаса, след 50-е и при двата пола да се оглежда стриктно белия дроб, при мъжете и простатата. Стомахът се изследва, ако има гастрит, който не се повлиява от никакви средства повече от три месеца. Над 70 години при жените зачестява ракът на яйчника и на маточното тяло, при мъжете – простатата, както и дебелото черво. Всяко едно десетилетие от човешкия живот има своите онкологични заболявания, за които трябва се правят редовно профилактични прегледи.
• Има ли формула, по която човек да живее, за да бъде относително здрав?
• Трудно човек може да бъде напълно здрав, но още древните лекари са питали пациентите си: спиш ли, потиш ли се, храниш ли се. Това означава да спим достатъчно, да се движим и да наблягаме на храни, чиито произход познаваме, като избягваме тези с овкусители.

Източник:http://www.monitor.bg/a/view/29570-%D0%94%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D1%80%D0%B0%D0%BA/