Даряването на стволови клетки е непознато за българите
Около 1100 души в момента чакат за трансплантация у нас. Почти 1000 от тях имат нужда от нов бъбрек, сочи регистърът на Изпълнителната агенция по трансплантация. В същото време бъбречно трансплантираните у нас са около 550 души. Според пациентски организации чакането за нов орган ще се съкрати, ако законодателят разреши кръстосаното донорство.
“Очакваме Народното събрание да разреши кръстосаното донорство до няколко месеца. То се прилага в случаите, когато пациентът няма подходящ дарител в семейството си, но открие такъв от друго нуждаещо се семейство. Тогава близкият на единия пациент дарява орган на другия пациент и обратното. Необходимата законова промяна обаче се бави вече години”, заяви директорът на Изпълнителната агенция по трансплантации д-р Мариана Симеонова.
– Д-р Симеонова, защо кръстосаното донорство у нас още не е разрешено?
– За кръстосаното донорство бавничко вървят нещата. Моето обяснение е, че имаше смени на правителства. Обикновено за процедурата и вземането на решение от Народното събрание е нужно време. Минаха три години и половина, защото всеки правителствен екип трябва да започне отначало работата си, трябва да им обясним за какво става дума, защото това са сериозни неща. Мисля, че кръстосаното донорство ще се регламентира, би трябвало да стане до есента на тази година.
– Какви органи най-често се трансплантират у нас?
– Най-често се извършват трансплантации на бъбреци, следват чернодробните и сърдечните трансплантации. Има шанс скоро в страната да се правят белодробни трансплантации. В България има специалисти за това.
– Колко души участват в една донорска ситуация? Възможна ли е злоупотреба с органи?
– От началото до края в една донорска ситуация участват над 100 души, от тях 50 са пряко ангажирани с нея. По тази причина хората могат да бъдат спокойни, че злоупотреба няма как се случи, че донорство е възможно само след мозъчна смърт. Има случаи дори при съгласие за донорство да не се стигне до трансплантация, защото е възможно противопоказание за донорство.
Процентът на пациенти с мозъчна смърт е много малък – от 2 до 7 от починалите в реанимация. Това не е състояние, което може да се предизвика изкуствено. Много е важно да се знае това! Мит е, че ако не се лекува болният, това ще доведе до мозъчната му смърт и по този начин ще стане донор. Донор може да бъде само човек, на когото са приложени всички известни на медицината реанимационни мерки, за да бъде спасен животът му.
– Кои са най-големите митове по отношение на донорството у нас?
– За съжаление митовете са много. Чувала съм коментари, че няма как органи да се взимат от починали хора, а само от живи. Искам да поясня, че органи се взимат от пациенти в т.нар. мозъчна смърт, което означава, че мозъкът вече няма кръвообращение.
Когато човек попадне в интензивно отделение с черепно-мозъчна травма или кръвоизлив, целта на прилаганото му лечение е да се манипулира мозъчното кръвообращение, така че да не се увеличава мозъчният оток и да не загине мозъкът. Ако изпадне в мозъчна смърт, вече нищо не може да се направи за пациента. Това, което можем да направим обаче, е да спасим други хора. По отношение на опасенията – трябва да се знае, че при доказване на мозъчна смърт участват много експерти, има и много изследвания, които се съхраняват в архива на болницата.
– Какво се случва с българския донорски регистър за стволови клетки?
– У нас регистърът е в Александровска болница в клиниката по клинична имунология. За да може той изобщо да функционира, в него следва да има поне 15 000 – 20 000 вписвания. За всеки пациент, за който не се открие донор в семейството, трябва да се обръщаме към международните регистри, където има над 20 млн. донори. До момента се работи най-много с германския стволов регистър, в който има над 4 млн. донори. Почти за всеки пациент по света в него може да се открие съвместим донор.
– Защо е важно даряването на стволови клетки?
– Даряването на стволови клетки е изключително важно, защото с тях се лекуват онкохематологични заболявания. Много често на млади хора се установява диагнозата, която обръща живота на всеки. Може да се помогне с едно просто даряване на кръв, даже не трепанация или вземане от костния мозък, в много редки случаи се налага пункция на костен мозък. В много от случаите нашите пациенти се спасяват с кръв, която е благотворително дарена примерно от Германия, Испания и други страни.
Процедурата по даряване на клетки не крие риск за живота и здравето на донора, просто е продължителна. Затова съветвам хората между 18 и 51 години да се регистрират в българския донорски регистър за стволови клетки. За целта те трябва да дадат 7 мл кръвна проба. Ако има съвпадение, донорът ще бъде попитан дали е съгласен да дари. Чак тогава се прави преглед от комисия дали е годен и дали процедурата няма да навреди на него или на пациента.
Източник:http://www.blitz.bg/article/45580