Заплатите в „Спешна помощ” се увеличаваха на 4 пъти. Ако се модернизира системата, колегите няма да напускат
– Какво се случва в центровете за “Спешна помощ“? Какво се подобри и кои проблеми останаха?– Хубавото е, че преди 2 г. беше приета концепция за развитие на СМП, че вече шест месеца имаме медицински стандарт по спешна медицина. Но има и хора, които възпрепятстват реализацията на този стандарт. Той беше обжалван във Висшия административен съд (ВАС) от Центъра за защита правата в здравеопазването, Българска болнична асоциация, Сдружението на частните болници и Сдружението на общинските болници. Това са структури, които никога досега не са оказвали спешна медицинска помощ. Няма как да очакваме да се оказва спешна помощ в болница с един дежурен лекар, без денонощно работеща лаборатория и рентген, без реаниматор на разположение. Хората, които обжалват стандарта по спешна медицина, вредят както на спешната медицина в България, като я връщат в предишния век, така и на пациентите. Това са хора, които никога не са и няма да практикуват спешна медицина. Няма частна болница, която да е разкрила такава структура, защото “Спешната помощ” е безплатна за пациента и се заплаща от бюджета.
А във всяка частна болница започват да ви таксуват още от вратата
Нито една общинска болница няма да успее да организира истинско спешно отделение, при положение че нощно време, както и в събота и неделя дежури само един лекар на 4-5 клиники.
Истинската спешна помощ се оказва по начина, който е описан в стандарта. А той е изработен съгласно препоръките на Европейската асоциация по спешна медицина и най-добрите практики в света. Искрено се надявам Министерството на здравеопазването да обжалва спирането на стандарта и накрая Висшият административен съд да го приеме. Защото стандартът не е спрян заради същността му, а заради мотивите, с които е изработен. При положение че мотивите са описани в концепцията, смятам, че ще има изход от ситуацията. Вярвам, че ще доживеем да имаме истински спешни приемни отделения със 700 кв. м площ, които да работят по добрите практики, че ще има разделение на потоците на пациентите, достатъчно апаратура и обучен персонал. Ако стандартът се приложи, тези млади хора, които днес откриват четвъртата си студентска академия по спешна медицина, може би ще предпочетат да останат в България, а не да заминат за Германия или Англия, където се практикува истинска спешна медицина, както е описана по стандарта.
– Има ли гратисен период, през който спешните приемни отделения да успеят да отговорят на изискванията на стандарта?
– Разбира се, че има гратисен период. Той е удължен до края на 2016 г. Има достатъчно време болниците да се приспособят към този стандарт. Недопустимо е на 40 кв. м площ с две или три легла да преглеждаш по 40 до 80 пациента на денонощие. Това е огромна лавина от пациенти, а без триажните протоколи е трудно да прецениш кой е с приоритет, кой не е. Искаме да работим в истински спешни отделения на първия етаж на болниците, както е в цял свят. Искаме условия, за да преглеждаме спокойно. Не може да сваляш кръвно на пациент, като го държиш с часове в коридора. Не можеш да лекуваш нервна криза, когато на съседното легло има човек, който загива. По стандарта е предвидено тези пациенти да се преглеждат в отделни помещения, за да не им се вреди.
– Какво се направи за работещите в Спешната помощ?
– За последните три години на четири пъти се увеличаваха заплатите на работещите в центровете по спешна помощ, а сега се увеличиха и за спешните медици в болниците. Министерство на здравеопазването и Министерство на финансите отпуснаха средства за последното увеличение в болниците, но от ръководствата имаше възражения. Възникнаха такива аргументи: как може лекар в спешно приемно отделение да има по-голяма основна заплата от лекар в клиника. Аз смятам, че е редно, защото ние сме изключително натоварени, работата ни е изключително отговорна и стресираща, извършва се в условия на дефицит на време и информация. Това ще продължава, докато не започне да се прилага стандартът.
Съгласно него ще се въведе триаж, който ще разделя потока на пациентите във времето. Всички ще бъдат обслужени, но наистина спешните ще бъдат с приоритет. Определят се изисквания за квалификационните умения на персонала. Включена е и професията парамедик. В стандарта са заложени триажните протоколи за извънболничната и болничната спешност, алгоритмите за работа, които ежегодно се осъвременяват от научните дружества. Така е по цял свят. Бъдещето ни е свързано с утвърждаването на този нормативен акт. Хубавото е, че са предвидени средства както от държавния бюджет, така и от еврофондове. Вярвам, че този стандарт ще се реализира един ден и тогава ще успяваме да оказваме навременна и висококвалифицирана спешна помощ, за каквато сме чели в книгите и виждаме на конгресите. Не че сега не я оказваме, но го правим с много усилия. Впрочем стандартът е действащ сега само в частта си за извънболничната помощ.
– Спря ли текучеството на кадри?
– Има интерес от по-млади колеги, млади лекари започват да специализират. Но реалните мерки досега са само увеличението на заплатите и това не е достатъчно, за да ни задържи в системата. Най-важното е да видим променена система, която да работи по нов начин. Преди 20 години, когато аз започнах да работя спешна медицина, системата беше иновативна и отговаряше на тогавашните европейски изисквания. Но в момента сме така изостанали, че няма как да продължим по този начин. Трябва да се променим, независимо дали определени лобистки кръгове го искат или не.
Искаме промените в името на пациентите и на нашата специалност. Има интерес към специалността, щом студентите са предпочели вместо да се пекат на плажа през ваканцията си, да влязат в линейките и да стажуват в спешните центрове. А за да ги задържим, трябва наистина да имаме модерна спешна медицина.
Глухонеми ще викат линейка с есемесНаскоро в Народно събрание е приета на второ четене промяна в закона за работата на телефон 112 – спешни повиквания с есемес. От три години в различни парламентарни групи опитваха да прокарат тази идея. Многократно защитавахме становището си против това, защото позволява повече фалшиви повиквания и защото няма начин да се извършва триаж от медицински оператор. Хубавото е, че спешно повикване с есемес могат да правят само хора с нарушения в говора и слуха.
Парамедиците може да работят от 2017-та
Професията парамедик е утвърдена, приети са и държавните образователни изисквания. Съвременната практика в спешната извънболнична помощ е пациентът да бъде първоначално стабилизиран и транспортиран от парамедик към високоспециализирано звено, в което да чакат лекари от различни специалности. Няма как да избягаме от тази практика. Надявам се, че парамедиците ще станат част от нас в най-скоро време.
В момента има обучение на парамедици по европрограма в няколко центъра по спешна медицинска помощ в страната. До края на годината трябва да завършат обучението си първите парамедици и да се включат в екипите на извънболничната спешна помощ.
Мара КАЛЧЕВА