Доц. Красимир Киров, началник на Клиниката по онкодерматология на „СБАЛО-София“:
-Доц. Киров, проблем ли е в България заболеваемостта от рак на кожата – меланом?
– Малигненият меланом в сравнение с рака на белия дроб е нищожен по своята заболеваемост. По последната статистика от раковия регистър през 2013 г. от малигнен меланом са се разболели 450 българи, а са починали близо 160 души. Но това е един от туморите, които достигнаха рекордна заболеваемост през ХХ век, особено в Австралия. Там започнаха масова кампания за предотвратяване на това заболяване и постигнаха значителни успехи. За съжаление меланомът продължава да се увеличава въпреки превенцията, макар и с по-бавен темп в наше време. Заболяват все по-често млади хора. Във Франция например смъртността от меланом е най-голяма при жени под 30 години. В България заболеваемостта е рядка, но диагностиката е късна.
Ако преди 25 години бяхме съветвани да не говорим много на тема тумори, за да не се развива канцерофобия сред хората. След това информационният поток се отприщи. Особено през пролетта и лятото се организират масови информационни кампании за риска от слънчевите изгаряния за развитие на меланом и се провеждат безплатни профилактични прегледи. За съжаление информацията не стига до всички. Около 50% от пациентите с меланом, които идват от цялата страна в Раковата болница, чуват за първи път тази диагноза при поставянето й. Основната причина за късната диагностика в България е слабата информираност и липсата на скрининг на населението. И ако в Европа туморът се открива в първи стадий с дебелина под 1 мм, в България се открива в трети стадий с дебелина над 3 мм. Това грубо пресметнато означава близо две години закъснение в диагностиката.
Ранният стадий на откриване означава и по-добра преживяемост. При първи туморен стадий преживяемостта е 96%, докато в четвърти стадий е 25%. В Северозападна Европа заболеваемостта е няколко пъти по-голяма от тази в България, но при тях диагностиката е винаги в ранен стадий. Винаги има обаче константен брой пациенти в четвърти стадий, който доскоро се смяташе за нелечим. Така че и в България винаги ще има пациенти в четвърти стадий, които се нуждаят от съвременно лечение.
-Прилага ли се у нас това съвременно лечение на меланом и каква е ефективността му?
– До 2010 г. в четвърти стадий се провеждаше химиотерапия, която изобщо не променяше преживяемостта на пациентите. След това навлязоха таргетните терапии и съвременната имунотерапия на меланома. В България са регистрирани и се реимбурсират от Касата два препарата за таргетна терапия, с които в над 50% от случаите туморът се намалява. Очакваме следващата година да бъдат включени още два препарата, които в комбинация с вече регистрираните, дават шанс за повлияване на туморите в 70% от случаите. Допреди пет години без новите лекарства бяхме свикнали с единични случаи на повлияване на меланома. С новите терапии въздействаме върху две мутации на меланома. При едната от таргетните терапии постигаме удължаване на преживяемостта с почти 6 месеца, а с комбинацията от двете таргетни молекули – средно с една година.
Освен препаратите за таргетна терапия у нас се въведоха и два препарата за имунотерапия, които имат по-слаб ефект върху тумора. Но след третата година се оформят група пациенти, при които туморът спира да се развива и меланомът остава хронично заболяване. При лечение с единия препарат вече има 10-годишно проследяване на пациенти, като преживяемостта е 20%. При нелекувани преживяемостта е 10%. При лечение с другия препарат, който наскоро беше регистриран в България, се очаква процентът на дългосрочна преживяемост да надмине 35%. Така че не можем да се похвалим, че лекуваме меланом в четвърти стадий. Затова е важно да се фокусираме върху ранната диагностика и върху далеч по-успешното лечение на това заболяване в ранните стадии.
Източник:http://www.blitz.bg/article/45021