Лекарите по принцип не са единни, поради факта, че са доста разнородна гилдия. Много пъти интересите на едните не съвпадат с интересите на другите – интересите на общопрактикуващите не винаги се припокриват с тези на специалистите, а при колегите, които са в извънболничната сфера с тези – в болничната. Но онова общо, което винаги ни е обединявало е това, че сме лекари, че сме завършили една и съща професия, по един и същи начин сме се грижили за работата си и сме искали да помагаме на хората. Получи се така, заради многото години в един друг строй, в който бяхме просто здравни работници, и чувството за елитарност като че ли е изчезнало и не съществува. В други държави лекарите, когато пишат помежду си и дават направления, например във Франция, се обръщат един към друг със „Скъпи побратими…” Тук това е немислимо. Често колеги, дори без обръщение, пишат: направете еди-какво си… Няма любезно отношение, но аз тълкувам навиците ни като манталитет, който се гради с десетилетия. И на този фон като че ли противоречията излизат в повече. Но, все пак, тъй като в момента има протест срещу решенията на министъра на здравеопазването, се създава впечатление, че има някакво разделение при лекарите. Моето мнение е, че това не е така. Защо? В България имаме проблем с представителността. Виждате, че има политици, които влизат в парламента с гласували за тях 4-5% от хората. На избори отиват вече много по-малко от половината българи с право на глас. И излизат някакви хора и казват: ние говорим от ваше име. Същото е и в представителните организации и браншови асоциации. Излиза някой човек, който има дар слово и казва: аз съм представител на пациентите и ще кажа от тяхно име какво мисля, или – от името на спешните медици. Е, повярвайте, че съвсем не всички спешни медици са срещу протеста на общопрактикуващите лекари и другите свои колеги. Разбира се, някои от тях ги подкрепят, други имат резерви, но на огромното мнозинство през ум не им минава, че те трябва да се обявят срещу тях и да ги обвиняват във всевъзможни грехове. По същия начин специалистите от извънболничната помощ може да не са в първите редици на протеста с общо практикуващите лекари, но това не означава, че не ги подкрепят. За мен разделение няма – просто има една група, която е по-активна, утре тя ще бъде сменена от друга група. И не е нужно да се стремим към масовост – винаги съм си мислил, че нашата държава ще се оправи, когато хората се научат да си търсят и защитават правата. /БГНЕС ––––Д-р Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването.
Източник: http://www.bgnes.com/bez-filtyr/bez-filtyr/4420802/