Три предложения направиха от БЛС дни преди да приключи общественото обсъждане на проекторешението за Национален рамков договор на Надзорния съвет на НЗОК и то да влезе в сила от 1 април.
„Системата да работи според предвиденото по ЗЗО, по настоящия ред до приемането на нов рамков договор; С решение Надзорният съвет на НЗОК да предвиди сключването на договори с нови изпълнители и евентуалното изменение на съществуващите договори (по отношение на нови дейности и т.н.); След прецизиране на разпоредбата от Закона за здравното осигуряване за основния пакет медицински услуги, които ще бъдат плащани от Касата, от страна на законодателя, основаната на нея наредба на Министерството на здравеопазването да влезе в сила в рамките на следващия договорен процес.“ Това гласи предложението за решение на БЛС, представено на пресконференция днес.
Според председателя на БЛС д-р Венцислав Грозев най-големият проблем е, че огромна част от постигнатото в преговорите на БЛС с Надзорния съвет на Здравната каса отсъства от проекторешението.
„Нормално е да си зададем въпроса що за поведение е това. Нима договореното между нас не беше в унисон с интересите на пациентите, на лекарите, на обществото“, риторично попита той.
От проекторешението липсват членът, който гарантира участието на специализантите като договорни партньори с РЗОК, договорените средства в доболничната помощ, както и гарантирането на комплексността чрез сключване на договори с други лечебни заведения при онкологичните заболявания, отбеляза д-р Грозев.
„Има 37 000 болни, страдащи от едно от най-страшните заболявания. Разделете ги на 4-5 и ми кажете как биха могли да бъда обслужени. Само толкова са болничните заведения, които действително разполагат с възможност за лъчетерапия, химиотерапия, нуклеарна медицина, хирургия и т.н. в борбата с раковите заболявания. Да, вероятно в бъдеще ще имаме възможност да изградим огромни, мощни, финансово обезпечени центрове, които ще имат за цел да предоставят най-добрата услуга в това отношение. Но в настоящия момент такава възможност няма. Пак ли ще бъдат виновни българските лекари, че разкарват пациентите от едно в друго лечебно заведение?“, коментира председателят на БЛС.
Той се спря и на сагата с увеличението на финансирането при общопрактикуващите лекари и специалистите в извънболничната помощ по така направеното предложение за разходване на резерва на НЗОК, като заяви, че то всъщност е минимално в сравнение с касовото изпълнение за миналата година.
„Как ще постигнем ситуацията с повечето направления, с по-големия обем дейности в лаборатории и образна диагностика? С кои средства? Това като наказателна акция ли да го смятаме, за това, че БЛС не беше съгласен да подпише рамковия договор, който не внасяше определена яснота с неприетите към тогавашния момент документи, които да осигурят сигурност в действията ни“, каза той.
Председателят на лекарския съюз поясни, че 185 млн. лева е касовото изпълнение сред общопрактикуващите лекари. Изхождайки от първоначалното разпределение от 180 млн. и дадените 8 млн., реалното увеличение за дейността им е 3 млн. лева. „И ние едва ли не трябва да ръкопляскаме! Същото е и в специализираната извънболнична помощ. Както и в медико-диагностичната дейност. Как ще я обезпечим? Около 3-4 млн. лабораторни изследвания… С други думи надзора на НЗОК ни каза: Когато се договаряхме постигнахме едно, но тъй като не сте съгласни с всичко, сега ние ще ви кажем как стоят нещата. Това ли е целта на занятието? И ако е това, пак ли лекарите ще бъдат виновни? Пак ще бъдем наричани мушмороци, мошеници, крадци?“, попита д-р Грозев.
„Парите са важни, когато се прави рамковия договор, но не са най-важното нещо. Отказахме да подпишем, защото нормативната уредба не беше ясна, не беше точна, не беше конкретна за това какво и как ще се прави, ако се приеме този рамков договор. Ние не сме на война с никого, не сме хора, които искат да бъдат контра на всяко нещо, което се прави. Категорично сме за контрола. Там, където има нарушения, трябва да бъдат санкционирани“, допълни зам.-председателят на БЛС проф. Огнян Хаджийски.
„Има една насочена вина срещу лекарския съюз. БЛС не подписа НРД заради административния хаос, а сега виждаме една административна безпомощност на всички институции. 1-ви април е съвсем близо. Не само няма създадени административни документи, но дори на администрацията не й е ясно какво точно трябва да прави. Тази изключителна безизходица може да доведе до едни много тежки последици за здравеопазването. Ако не се овладее навреме, е възможно в следващите 5-10 години да настъпят непоправими щети в здравеопазването“, отбеляза и главният секретар на БЛС д-р Стоян Борисов.
Според д-р Галинка Павлова, ако Здравната каса все пак реши да въведе тези правила, то те не бива да се казват рамков договор, а да бъдат назовани „Правила за работа за 2016 г.“.
Източник:http://www.zdrave.net/news/novini-210/reshenieto-kasata-nakazatelna-aktsia-nepodpisvaneto-63690