Голяма част от инспекциите в болниците се правят по критерия изпълнение на приетите медицински стандарти. По този показател през 2013 г. са извършени 55 проверки, през 2014-а са били 72, а през м.г. са били близо 7 пъти повече или 516. Това казва зам.-здравният министър д-р Ваньо Шарков в интервю за „Труд“. Проверките по жалби и сигнали през 2013-а са били 403, през 2014-а – 294, а миналата година – 434, информира още той.
В момента се извършват проверки в над 10 болници в страната, става ясно още от думите му. „Вече има констатации, че нивото на компетентност в някои лечебни заведения, което е определено в издадените им разрешителни за дейност, всъщност не отговаря на медицинските стандарти. Затова ще бъдат подготвени заповеди за промяна в разрешителните им“, казва той.
По отношение на нарушенията в лечебните заведения д-р Шарков информира: „Сред вече установените нарушения имаме извършване на операция заради подкожно образувание на главата, отчетено пред НЗОК като тумор на мозъка. Лекар, който работи по основен трудов договор в едно лечебно заведение, в същото време е отчитал прегледи като специализирана практика в другия край на страната. Пациент пък отваря своето здравно досие и вижда, че е лекуван в болница, в която никога не е стъпвал, и то по времето, когато е бил хоспитализиран в друго лечебно заведение.“
От думите му става ясно още, че ще има промени в наредбата за достъпа до медицински грижи. „Най-абсурдното доплащане, което категорично ще бъде спряно с промените още в края на месеца, е задължението на майките да плащат такса „придружител“, докато се лекуват болните им деца. Мнението на министър д-р Петър Москов и екипа на МЗ е, че има малки пациенти, които не могат да се обслужват сами и затова е недопустимо родителят да бъде принуждаван да плаща за присъствието си“, коментира зам.-министърът. „Последната поправка в наредбата е от 2011 г. и текстът в нея гласи, че може да се доплаща за допълнителни медицински услуги и за подобрени битови условия, свързани с престоя на пациента в лечебното заведение, извън оказваната медицинска помощ като самостоятелна стая, телефон, телевизор, меню за хранене по избор, избор на лекар и на екип от медицински специалисти. Точно тук в текста е допуснато да има терминология „и други“, което е отворило вратата за какви ли не доплащания. Просто казано, само за това, което ще се разпише в наредбата, ще може да се доплаща и няма да се позволят интерпретации“, обяснява той.
„Монитор“ се спира на проблемите на екипите на Спешна помощ с придвижването. Ежедневникът цитира ситуацията във Варна, но тя важи за всички големи градове в страната. „Придвижването на линейките по варненските улици и булеварди понякога е доста трудна мисия, защото не всички участници в движението осигуряват предимство, което са длъжни да правят по закон. Черните скъпи баровски джипове и лимузини по-трудно се отместват от пътя, независимо от воя на сирените и светлината на въртящите се сигнални буркани. Това твърди дългогодишният шофьор на линейка Любен Лефтеров пред „Дарик“ – Варна“, пише вестникът.
„Мъжът има зад гърба си 15-годишен стаж и се е нагледал на умиращи хора, разбити глави и много кръв. Според него недобросъвестните водачи, които не дават път на линейките, създават проблеми при придвижването на спешните автомобили във Варна и често стават причини и за катастрофи. Уличните ремонти в града и задръстванията в час пик също забавят специализираните коли, които често возят борещи се за живота си пациенти“, допълва ежедневникът.
„За ориентирането си в плетениците от нови улици на Варна повечето шофьори в ЦСМП – Варна, разчитат на дългогодишния си опит и познаването на града, като ползват собствени навигационни системи. В някои случаи обаче и новите технологии не помагат. „Легналите полицаи“ и повдигнатите пешеходни пътеки не забавят линейките, но създават дискомфорт за пациентите, които понякога подскачат до тавана. В такива макар и редки случаи ядосаните им близки и придружители псуват и нападат шофьорите на линейката. Стигало се и до заплахи с размахване на огнестрелно оръжие“, четем още във вестника.
„Телеграф“ пък се спира на бебетата, родени със заболяване, предадено от майката и изоставяни в болниците. „Бебета наркомани се борят за живот в столичната Първа градска болница. Тя поема основния поток от новородени, чийто майки са зависими от дрогата“, пише изданието. „Има много такива случаи. Само тук годишно минават по 60-70 бебета на жени, употребяващи наркотици“, съобщи д-р Велимир Симов, неонатолог и педиатър, завеждащ Отделението за недоносени деца към болницата. В лечебното заведение се грижат и за няколко деца, родени от ХИВ позитивни майки“, информира публикацията.
„Майките на много от тези бебета ги изоставят още в родилния дом. Някои от децата се дават на роднини или на приемни родители. Ако обаче такива не се намерят, съдбата на бебето е т.нар. дом за медико-социални грижи. Официалната статистика на здравните власти показва, че родените бебета от включените в метадонови програми жени са 35. Шест от тях са проплакали в София, а 29 извън столицата. Реалният брой на пеленачетата, родени със зависимост към наркотици, обаче е в пъти по-голям, защото не всички жени с подобен проблем са проследявани, разкриха лекари пред „Телеграф“, четем във вестника.
Източник: http://www.zdrave.net/news/novini-210/presata-promenyat-nivata-kompetentnost-bolnitsi-63173