Необходима е промяна в стандарт „Клинична лаборатория“, с която да се въведе по-голям контрол на манипулационните, работещи извън сградата на лабораторията. Това каза в предаването „Направление здраве“ по Радио ВИДИН д-р Пламенка Иванова, специалист „Клинична лаборатория“ и управител на медицински център във Видин. Тя обясни, че в града работят шест добре оборудвани клинични лаборатории, осем са лабораторните лекари със специалност „Клинична лаборатория“. В същото време има манипулационни, които изпращат биологичния материал за изследване в София.
„Допуснаха се едни манипулационни, които са уж в полза на пациента. Да, когато са в населени места, които са по-далече от Видин, за да не пътуват пациентите. Тогава е хубаво, но това е до 50-100 км. При нас стана вече малко комерсиално. При положение, че във Видин има шест лаборатории, не виждам защо трябва да има манипулационни, с които рутинни изследвания, които всички лаборатории могат да направят, биологичен материал да пътува до София. Колкото и добре да е оборудвана тази лаборатория, колкото и да има добри специалисти в нея, един биологичен материал, ако бъде компрометиран, и резултатът ще бъде компрометиран, и изобщо няма да има нужда от него нито за пациента, нито за доктора. Така че в тази си част стандартът по клинична лаборатория трябва да бъде по-голям контрол върху тези манипулационни, или да се ограничат в километрите, защото ние знаем каква е пътната мрежа в нашата страна и как можеш да стигнеш от Видин до София“, заяви д-р Иванова.
Интеграцията на лабораторните дисциплини е друг въпрос, който трябва да бъде решен. В страните от Европейския съюз това вече е направено, а българските специалисти по „Клинична лаборатория“ трябва да бъдат на едно ниво с колегите си от ЕС, заяви д-р Пламенка Иванова:
„В България сме съвсем в началото на една интегрирана специалност „Лабораторна медицина“. Навсякъде в Европа я има, включително и в Румъния я въведоха преди няколко години. При нас има „Клинична лаборатория“, „Вирусология“, „Имунология“… Трябва да се направи една такава интегрирана специалност, за да сме на едно ниво с останалите колеги. Лекарите, които завършват и искат да специализират тези специалности, е по-добре да имат „Лабораторна медицина“.“
Въвеждането на акредитация на лабораториите по международния стандарт ISO 15189 е още един проблем, който чака своето решение. Само две-три лаборатории в България са акредитирани по него, каза д-р Иванова и добави:
„И тук изоставаме от европейските лаборатории. Затова не гледат с добро око на нашите резултати. Причината да не се прави е, че нямаме акредитационен орган. Тези две-три лаборатории са акредитирани от чуждестранни акредитационни органи. Това струва пари и се затрудняват лабораториите, а трябва да се направи, за да сме наистина на едно ниво. Защото, като опит и апаратура, ние вече сме на тяхното ниво, но все още има такива дребни неща, които трябва да се направят.“
Лабораториите са задължени да предоставят референтните стойности заедно с резултатите, защото методите, по които се изработват отделните показатели, може да се различни. Но резултатите задължително трябва да се разчитат от лекар, за да не стават грешки. Малък е процентът на некоректните изследвания, каза още д-р Иванова.
„Един лабораторен резултат преминава през три етапа- пред аналитичен, аналитичен и след аналитичен. След въвеждането на модерната апаратура в нашата страна и с въвеждането на лабораторните информационни системи грешките, които се допускат в аналитичния и след аналитичния етап, са малко като процент. Най-много грешки се допускат в пред аналитичния етап, т.е. лекар- пациент- лаборатория. Може да се допуснат грешки в подготовката на пациента, в транспорта на самия серум, ако не се вземе в лабораторията, в която се прави. Така че, да, възможно е да има некоректни изследвания, ако наистина не се спазват всички тези условия.“
Източник: http://bnr.bg/vidin/post/100646218