„Осемнадесет села в Смолян са с незаети лекарски практики, информират от Регионалната здравна инспекция. Местата за общопрактикуващ лекар в малките планински села остават непривлекателни за медиците въпреки изплащаните допълнителни суми за работа при неблагоприятния условия“, четем днес в „Стандарт“. „Селата обикновено предоставят помещения и за жилище за лекаря, който ще се съгласи да работи в отдалечения район. За жителите на 18-те села се грижат общопрактикуващи лекари от съседни практики, а част от пациентите са принудени да пътуват десетки километра до най-близкото джипи“, допълва публикацията.
Информацията подкрепя и материал на „Труд“, който дава конкретен пример. „Смолянското село Мугла си търси лекар или фелдшер с обяви във фейсбук. В едно от най-високо разположените села в Родопите няма лекар вече пета година. „Последно имахме докторка тук, но тя си тръгна и оттогава няма желаещи. Идвали са за тези години двама-трима да видят условията, но се отказват заради малкия брой пациенти“, каза кметицата на Мугла Даниела Кубинска“, пише ежедневникът.
„Обявата в интернет последно е публикувал 24-годишният Матей Матев. В нея кандидатите се агитират с възможност за сключване на договор с НЗОК и ползване на допълнителни бонуси, заплащани от здравната каса“, разказва материалът.
„В селото има голяма сграда на здравна служба, чийто втори етаж е с апартамент за медицинския персонал. „Някога в тази сграда са се израждали и бебета, сега е празна и заключена. Има апартамент с три стаи, баня и всичко необходимо, както и кабинет и превързочна, но след като 5 г. стоели затворени, се нуждаят от ремонт“, каза Кубинска.
В Мугла през лятото населението е над 500 души, но през зимата остават около 150. Повечето са пенсионери, като много от тях са с хронични заболявания. Добре е да има медик в селото, за да могат хората да са спокойни, че има кой да реагира на момента, казва Кубинска. Тъй като много от младите живеят в Смолян, през зимата те прибират родителите в града. Останалите местни разчитат за снабдяване с хапчета на пътуващите за областния град. Най-много пращат рецептите си по кметицата и колата, която зарежда магазините в селото. С лекарства като аналгин и аспирин се запасяваме за цялата зима, казват старците от селото“, пише още вестникът.
„Телеграф“ пък алармира за криза с тестовете за СПИН. „Задава се криза с изследванията за СПИН, алармираха от Националния център за заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) пред „Телеграф“. Причината е липсата на кадри в Национална референтна лаборатория. Експерти предупредиха също, че парите за безплатни изследвания на рисковите групи свършват през септември“, пише изданието.
„Лабораторията по СПИН към Националния център за заразни и паразитни болести е ключовата у нас при доказването на смъртоносната зараза и лечението й. В нея се изследват всички проби от страната. Там се проследява и терапията на болните. Заради мизерното заплащане обаче работещите в нея напускат масово, съобщи доц. Ивайло Алексиев от лабораторията. Чистата заплатата на един биолог например е 360 лв.“, отбелязва публикацията и продължава: „Имаме нужда от много хора, но никой не иска да работи за толкова ниски възнаграждения. А и дори да започне при нас, след време напуска“, посочи той. Заради хроничния проблем със заплатите преди 2 г. само за месец от лабораторията са си тръгнали 4-ма специалисти и тя е останала само с двама. В момента пробите от цяла България падат на плещите на едва четирима души. Заради пренатоварването им има риск от грешки, които могат и да са фатални, признава доц. Алексиев.“
Вестникът припомня, че новите случаи на СПИН през изминалата година са 221, което е с 8 повече спрямо 2014-а. „В края на септември ще свършат и последните средства по програмата „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН“ по линия на Глобалния фонд. След това грижата за рисковите групи ще падне изцяло на държавата. Лекари обаче са притеснени, че тя няма да успее да осигури финансиране и може да се стигне до бум на болни“, пише още „Телеграф“.
Източник: http://www.zdrave.net/news/novini-210/pechata-lipsa-dzhipita-lipsa-kadri-natsionalnata-63135