„Ако избираме истината пред лъжата, на доста болници, които не отговарят на критериите за лечебни заведения, които не изпълняват нивото си на компетентност и тези, в които има гастролиращи лекари или с граждански договори, догодина трябва да им се вземат разрешителните за дейност“
„В момента д-р Москов подготвя с екипа си система на заплащането на медицинската дейност през 2016 г. на базата на средна стойност на преминал болен. Тя ще бъде индексирана с коефициент за онези болници, които осигуряват денонощно лечение, имат трето ниво на компетентност и прилагат комплексно лечение. Просто казано, това са университетските и структуроопределящите болници като областните. За пръв път в системата на здравеопазване някой ще признае реалния принос на тези лечебни заведения и ролята им. За нас това е една закъсняла справедливост.“ Това казва в интервю за „Труд“ директорът на „Александровска“ болница доц. Костадин Ангелов.
Според него е общоизвестно, че у нас непрекъснато се роят болници, които не отговарят на изискванията. „Трябва да влезе в сила също Националната здравна карта, която да покаже реалността от нужните болнични легла за активно лечение както в цялата страна, така и по региони. А останалите да се използват за долекуване и продължително лечение. Възможност, която до момента не съществуваше, но вече е регламентирана с клинична пътека от догодина. Така ще спре изкривяването на данните за свръххоспитализации. Крайно време е да кажем, че в лечебните заведения за активно лечение се настаняват масово хронично болни, които нямат нужда от активно лечение, тъй като за тях не съществува адекватната клинична пътека. Че по този начин се имитира активно лечение. А като резултат големите и университетските болници се лишават от адекватно финансиране“, твърди доц. Ангелов. Според него, ако има воля болници, които не отговарят на критериите, да бъдат реално проверени, те ще трябва да затворят врати.
Шефът на „Александровска“ болница отбелязва, че в системата на здравеопазването влизат около 4 млрд. лв. и още толкова от доплащане, като се позовава на доклад на Световната банка. „С две думи – съществува реално доплащане, хората вадят от джоба си за лечение, за консумативи, лекарства. Не трябва да го подценяваме, а ако искаме да го регламентираме, трябва да го приемем. Другият вариант е да кажем – не го приемаме, но вторите 4 млрд. в системата ще бъдат събрани или чрез увеличаване на здравната вноска, или чрез избиране на доброволното здравно осигуряване. Само така няма да имаме кешови плащания от пациенти в лечебните заведения, което според мен не е порочна практика, но трябва да се регламентира“, коментира той.
„Капитал Daily“ информира, че касата временно няма да спазва наредбата за цените на лекарствата. „Здравната каса избра между недоволството на хилядите пациенти, които трябваше да сменят лекарствата си около Коледа, и неспазването на закона. Изборът й е да не спазва постановлението на правителството, с което е издадена наредба за цените на лекарствата. Причината е, че здравното министерство пусна несъстоятелен документ и по настояване на пациентите и Българския фармацевтичен съюз реши да го поправи. В съобщение до медиите здравното министерство оповести, че е постигната договореност с фармацевтичния съюз текстът да действа от февруари. Договореността обаче не отменя наредбата, която влиза в сила на 16 декември. Така здравната каса пусна писма до районните каси, в които им казва, че няма да спазват текста“, четем във вестника.
Според наредбата от 16 декември пациентите не могат да доплащат повече от 60% над стойността на най-евтиния медикамент, припомня публикацията.
„Лекарите не са предупредени какви медикаменти да изписват, софтуерът на здравната каса не е променен, самите аптеки през последните седмици бяха в непрекъснати преговори с производители и дистрибутори кои лекарства остават в списъка и кои се изтеглят. Пациентите пък нямат възможност да получават минимално плащане от каса, ако държат да си купуват по-скъпото лекарство, и по този начин се чувстват дискриминирани и задължени да си сменят терапията с по-евтина или да си купуват в брой лекарствата. Пациентските организации предложиха да има формуляр, че болният е склонен да си доплаща повече. Така около Коледа аптеките щяха да бъдат окупирани с пациенти, които трябва да се върнат при лекарите за нова рецепта“, пише изданието и продължава: „Заради кратките срокове за влизане в сила на текста – той беше обнародван на 1 декември и влиза в сила на 16-и, се оказа, че няма готовност текстът да се прилага. Така фармацевтичният съюз поиска отлагане и получи обещание, че това ще бъде факт. След това обаче здравното министерство не предложи нови текстове за обществено обсъждане, вероятно защото смята да преосмисли множеството слабости и хаоса, който предизвиква наредбата.
Така обаче здравната каса трябва да прилага действащите текстове, т.е. да не плаща на аптеките, ако продават по-скъпи лекарства на болните. Месечните плащания, които тя трябва да прави за по-скъпите продукти, са около 7.5 млн. лв.
„Ние сме взели мерки да няма хаос, да не се връщат пациенти от аптеките и да има спокойствие в работата на договорните ни партньори – лекари и фармацевти, тъй като има споразумение между БФС и МЗ за гратисен период по прилагане на този член от наредбата“, коментираха от НЗОК.
Те не казаха как е станало това, но „Капитал“ разполага с писмо до районните каси, в което се казва, че предстои обнародване на промяна и затова текстът за 60-те процента да не се прилага. Така практически здравната каса не спазва закона и ще похарчи 7.5 млн. лв. от бюджета си неправомерно, при положение че се очаква дефицитът й да е 10 млн. лв.“, четем още във вестника.
„Телеграф“ пък се спира на неосигурените. „Баровци с по няколко имота и лъскави коли нямат пари да си плащат здравните вноски. Това разказаха пред „Телеграф“ лекари и служители от Агенция „Социално подпомагане“, които се произнасят по молбите на неосигурените, кандидатстващи за безплатно лечение. Разходите за такива пациенти само в „Пирогов“ ще надхвърлят 200 000 лв. до края на годината“, информира изданието.
От публикацията научаваме още, че само от началото на годината до края на октомври в дирекциите „Социално подпомагане“ в страната са постъпили общо 4565 молби от болниците за поемане на лечението на здравно неосигурени лица. „Всички те са били приети и лекувани в различни клиники, въпреки че са с прекъснати права. Одобрените молби обаче са 3657, съобщиха от Агенция „Социално подпомагане“ за „Телеграф“. Сметката показва, че останалите близо 1000 души на практика са имали възможност да си плащат здравните осигуровки, но не са го направили. Проверките на социалните са установили наличие на собственост на повече от едно жилище, извършени продажби на жилищни или вилни имоти, както и на земеделска земя. Сред другите причини за отказ от одобряване на молбата е притежание на движима или недвижима собственост, като например коли и други, които са източници на доходи“, пише вестникът.
Да се затворят болниците, които не отговарят на критериите, призовава доц. Ангелов