491 жалби до НЗОК, от които само 189 основателни, са подали от началото на годината пациенти, които не са били доволни от грижите в извънболничната помощ. В най-масовия случай поводът е извършена в непълния обем дейност – например от три предвидени прегледа или изследвания са извършени два или е имало отказ за издаване на направление.
Това съобщи вчера д-р Галя Йорданова, началник на дирекция в НЗОК. На трето място сред най-честите оплаквания е нарушаване на правото на избор при лечение. Следват жалбите за доплащане за дейност, която касата покрива, и за грубо отношение от лекар към пациент. Имало и случаи с ругатни от лекари. Тези казуси се подават и на Етичната комисия на БЛС. „Българите са скептични, доверието им в системата и в държавата е ниско, затова не се жалят на НЗОК. Те не вярват, че оплакването ще стигне до когото трябва и че ще промени нещо“, коментира пред „Труд“ д-р Станимир Хасърджиев, представител на пациентите в НЗОК. Той призова българите да сезират за нередности и пациентските организации.
От догодина анкетьори от НЗОК ще ни питат дали сме удовлетворени от проведеното лечение. При системни нарушения и лошо качество касата ще къса договора си с джипито, с клиники или болници.
У нас средно едно джипи се грижи за 1749 здравноосигурени. (през м.г. те са били 1649). Най-много пациенти се падат на личните лекари в Кърджали – по 2602-ма осигурени, и в Разград – по 2592-ма. Най-малко натоварени са докторите в Плевен – с по 1346 души, и в Добрич – с по 1456.
От първи април догодина
Плащат 9 групи медицински изделия
От 1 април догодина НЗОК ще плаща за 9 нови групи медицински изделия. Те ще се ползват при лечение в онкологията, кардиологията, неврохирургията, диабета и на сензорните органи. Това съобщи Йорданка Вълчева, и. д. шеф на лекарствената дирекция в НЗОК.
От 149 през 2001 г. днес болниците в България са 312. 108 от тях са частни, разполагат с близо 13 000 легла, но лекуват пациенти само по 1/3 от клиничните пътеки и по 1/5 от клиничните процедури. Това заяви д-р Страшимир Генев, началник на дирекция „Болнична помощ“ в НЗОК. Той посочи, че откритите частни лечебни заведения през 2011 и 2012 г. са започнали с годишно финансиране от 16,137 млн. лв., а 3 години по-късно то набъбва на 101,5 млн. лева.
Изписват неизлекувани
„С появилите се нови болници НЗОК се подлага на силен финансов натиск, защото както се казва в един френски израз – всяко новосъздадено болнично легло си намира своите пациенти“, каза още д-р Генев.
При проверки било установено също, че клинични изпитвания се отчитат като дейност по клинични пътеки, което е абсолютно неприемливо, но много трудно се доказва.
Най-често кантрольорите на НЗОК налагат санкции на болниците заради неизпълнени показания за лечение и на критериите за дехоспитализация. Във втория случай това означава, че с каквито тревожни показатели е приет даден пациент, така е и изписан, т.е. неизлекуван. На трето място по честота е нарушението за неправилно попълване на отчетите към касата.
НЗОК си връща 14 млн. лева
Очаква се НЗОК да върне в бюджета си близо 14 млн. лв. чрез санкции и неоснователно взети пари от лекари и болници.
НЗОК е платила 1,7 млн. лв. за неизвършени в целия обем дейности в извънболничната помощ, пак в нея е написала санкции и за 1,8 млн. лева.
За още 10,328 млн. лв. са наложените глоби в болничната помощ (от 1 януари до 31 август). М. г. те са били за 10,9 млн. лв., през 2013-а – 6,4 млн. лв. „Имаме проблем с контрольорите – най-младият е на 56 г. и има голямо текучество“, казаха от НЗОК.
Източник: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5160330