Хубаво е прегледите от разстояние да бъдат уредени в закон, казва пулмологът, а сега и депутат д-р Александър Симидчиев.
Той е доволен, че телемедицината е записана в закон, но новият проект за Наредба за медицинска помощ от разстояние предизвиква сериозни притеснения. Дори и за опитен лекар като д-р Симидчиев.
Мира Ганова от Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването доразвива притесненията за свързаността на устройствата. Тя обяснява, че изискването устройствата за телемедицина да са в частна компютърна мрежа, т.нар. VPN, без достъп до други компютърни мрежи и интернет, е усложняващо задачата обстоятелство за по-лесното проникване на услугата.
Парадоксалните, по думите на Мира Ганова, текстове са продиктувани от доброто желание на законодателя да направи нещо хубаво и да гарантира сигурен и надежден начин за предоставяне на тази медицинска услуга.
Неразбирането на техническите изисквания обаче води до усещането, че министерството може и да не се справи.
Особено като се прибави и другото изискване – всички данни да отиват в здравно-информационна а система, известна като НЗИС.
Така НЗИС става монополист като единствен начин за оказване на медицинска помощ от разстояние, а това е в противоречие с конкуренцията в ЕС, сочат мненията, отразени в сайта за обществено обсъждане на наредбата.
Според Българския клъстер за дигитални решения и иновации в здравеопазването трябва да се определи кога точно и при кои клинични сценарии телемедицината е допустима и кога се изисква задължителен физически преглед.
Необходимо е да се разпише и регламентът за допустимите дейности, включително за участие на родители, настойници и представители и тяхната автентификация. Мира Ганова допълва, че България вече е интересна за този развиващ се бизнес.
