Преразходът е в болничната помощ и за 4 месеца е над 150 млн. лева. От НЗОК знаят къде и в кои болници е преразходът, затова ми се струва, че тези проверки на Касата и ДАНС са малко показни, коментира депутатът от ПП-ДБ и зам.-председател на здравната комисия в парламента доц. д-р Александър Симидчиев в интервю пред БНР.
„Питах колеги за какво става въпрос и те не знаят. Преразход има, защото Конституционният съд премахна лимитите и болниците започнаха да хоспитализират повече хора„, обясни доц. д-р Симидчиев.
Според него големият проблем е, че когато процес се управлява чрез държавно регулиране, това е неуспешно:
„Сега въведохме пак лимити и пак ще паднат, и ще бъдат изплатени след година. Предвижда се за следващата година пак да се направят лимити на база на исторически данни, а те включват преразхода на тези болници. И превишилите, един вид ги награждаваме. За съжаление това е начинът, по който функционира системата. Няма адекватни управленски решения. Трябва превенция с работещи критерии, свързани с качеството на доставената услуга и дали болницата е отдалечена“.
За протеста на млади лекари, специализанти и студенти по медицина доц. д-р Александър Симидчиев каза, че проблемът не е въпрос само на заплащане, а на социален статус и на възприятие на професията. И обясни, че има общо четири законопроекта на ПП-ДБ, „Възраждане“, „Величие“ и на управляващото мнозинство.
„Тези на ПП-ДБ и „Възраждане“ предвиждат средната заплата да бъде обвързана с процент от средната заплата в държавата. И така се индексират заплатите, както е в образованието. Според мен това е правилен начин. Напълно нормално е средните заплати в здравеопазването да са по-високи, горе-долу с този процент, който инвестираме в тях“, обясни доц. д-р Симидчиев.
Той предлага да се използва механизъм, по който държавата да инвестира в обучение на младите специализанти през Закона за публичните предприятия:
„Това да бъде за тези, които специализират в държавни болници, да имат субсидиране, директно от МЗ, срещу ангажимент после да работят в болницата определен период от време. Когато имаме конкуренция на заплати в общински и държавни болници, ще има стимул и за другите здравни заведения да изравнят условията в подготовката на младите кадри“.
Доц. д-р Симидчиев коментира и неадекватни текстове в наредбата за телемедицина. И посочи като пример текст, който забранява телемедиицински апарат, когато бъде вързан в мрежова система, тя не може да се свърже в интернет:
„Тоест, ако апаратът е свързан с вътрешноболнична система, не може да се свърже с интернет. А телемедицината се осъществява дистанционно през глобалната мрежа – интернет. И това звучи като опит телемедицината да не се разгръща нормално в България. Не може телемедицината да замести лекар и целта не е това, тя е надграждаща, не основна и е в подкрепа на пациент и лекар“.