о 28 юли трябва да бъде изготвен законопроект за въвеждане на минимални изисквания при определянето на размера на заплатите на персонала в лечебните заведения, реши Здравната комисия в парламента. По темата в ефира на Lege Artis се изказа икономистът Аркади Шарков.
„Парите никога не стигат, особено за здравеопазване“
„Когато говорим за пари, те никога не стигат – особено за здравеопазването, което има да догонва,“ коментира Шарков. По негови думи, макар правителството да е постигнало известна дефлация, основно чрез административни мерки като изкуственото занижаване на таксата за дневен престой в болница, цените в сектора продължават да изостават. Това изоставане е осезаемо както при лекарствата спрямо общите ценови равнища, така и при самото лечение.
Особено показателен пример, според икономиста, е таксата за избор на екип – „тя не е променяна от самото ѝ създаване“. Докато частните болници имат различни механизми за компенсация чрез допълнителни такси, в държавните лечебни заведения липсва такава гъвкавост.
Повишаване на здравната вноска – възможност, но не и панацея
На въпрос дали увеличаването на здравната вноска с 1% би решило проблема, Шарков отговаря: „Единият процент зависи не само от минималната работна заплата и максималния осигурителен доход, а и от производителността на икономиката с оглед на това да нямаме безработица.“
Той допълни, че акцизите са „прекрасна опция“ за допълнително финансиране, но постави под въпрос дали Министерството на финансите ще е готово да отдели тези средства целево за здравеопазване.
Дефицит в Националната здравноосигурителна каса
Шарков предупреди, че до края на годината дефицитът в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) може да достигне между 450 и 500 млн. лв. Проблемът не се ограничава само до болничната помощ, а обхваща и разходите за лекарства.
„В тази посока също има голям проблем и би следвало да се помисли как да се компенсира“, подчерта той.
Неплащащите здравни осигуровки – тежест за системата
Икономистът акцентира върху нуждата от съвместна работа между Министерството на труда и социалната политика и Националната агенция за приходите (НАП), за да се реши проблемът с лицата, които не плащат здравни осигуровки, но се възползват от системата.