Българските лекари заслужават уважение, признание и отношение, съответстващо на тяхната професионална отговорност, знания и ежедневна саможертва. Всеки опит за омаловажаване на труда им, всяка проява на високомерие или незнание, поднесена като политическа позиция или публично изказване, е дълбоко неприемлива! Това казва в обръщение председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов по повод изказването на депутата от ИТН Тошко Йорданов по време на заседанието на комисията по здравеопазване вчера.
Припомняме, че Йорданов препоръча на младите лекари да отидат в Италия, да работят 5 години в някое село в Сицилия и да се върнат щастливи тук. „Ако си мислите, че в чужбина ви чакат всички с отворени обятия в лекарските среди, желая ви успех. Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата“, каза още Йорданов.
Ето пълния текст на обръщението на д-р Брънзалов:
Днес е моментът не просто да заявим, а ясно и категорично да подчертаем, че българските лекари заслужават уважение, признание и отношение, съответстващо на тяхната професионална отговорност, знания и ежедневна саможертва. Всеки опит за омаловажаване на труда им, всяка проява на високомерие или незнание, поднесена като политическа позиция или публично изказване, е дълбоко неприемлива.
Подобни изказвания не решават проблемите в здравеопазването – те нанасят обида на цялото съсловие. Те подкопават доверието в хората, които се грижат за живота и здравето на българските граждани, често при тежки условия и въпреки системни дефицити.
Искам ясно да заявя: Лекарите не са „стока“, която може да бъде подменяна. Те не са променлива величина, която се внася и изнася според бюджет или моментна политическа цел. Те са хора с мисия, професионалисти с дългогодишна подготовка.
Разбираемо е младите лекари да търсят сигурност и ясна перспектива. Но когато се говори за бъдещето на сектора, трябва да се включват опит, експертиза и отговорност – не популизъм и пренебрежение.
Истината е, че проблемът на нашето здравеопазване не е в лекарите, а в хроничното недофинансиране – България заделя един от най-ниските дялове от БВП за здраве, при най-ниска здравна вноска в ЕС. Този проблем удобно остава извън дневния ред, за сметка на повърхностни решения, които пренебрегват сложната структура на системата.
Колегите не са еднакви по натовареност, квалификация или условия на труд. Системата е изградена с гъвкавост, която позволява растеж, развитие и справедливо диференциране на възнагражденията. Тази структура не трябва да се руши – тя трябва да се надгражда.
Българските лекари заслужават не само достойно заплащане, но и уважение. А когато това уважение се подменя с обида – реагираме категорично и без компромис.