След 2020 г. лекарите у нас са повече от медицинските сестри. Около 10% от всички медицински сестри са изчезнали от българския трудов пазар през изминалите 10 години.
Тези данни съобщи в интервю за БНР Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), преди кръгла маса, посветена на дефицита при медсестрите. Дискусията е в рамките на инициативата „Здравен инкубатор“ на ИПИ.
Нямаме строги стандарти колко да бъдат сестрите, няма изисквания за всяка клинична пътека, което ги поставя в по-неизгодна ситуация спрямо лекарите, подчерта икономистът.
Недостигът е между 5 000 и 17 000 души, като в болничната помощ е особено критичен, затова в много лечебни заведения се прибягва и до използването на студенти. Нито една област не е застрахована. В София също има болници с негативно съотношение между лекари и специалисти по здравни грижи, уточни Георгиева.
Според нея „държавата е много изгубена по отношение на това да си формира приоритетите„, а ресурсът, с който разполагаме, позволява значително увеличение за заплатите на тези специалисти.
Увеличение с малки проценти няма да реши този гигантски проблем. Трябва да има ясна перспектива, както се случи при учителите преди години, коментира Петя Георгиева в предаването „Преди всички“.
Важно е да има ясна визия какво се случва с тази професия за човека, който започне да я упражнява, след 1,2,5 години, посочи икономистът.
По европейска директива обучението следва да е минимум три години, у нас то е четири и може да бъде съкратено. По-големият проблем е как да накараме повече ученици да избират тази професия, а после – да останат в нея, каза още Георгиева.
Привличането на медицински сестри от трети страни е възможно. Има недостиг в международен план, потвърди тя. За целта е необходимо да се улесни процесът по признаването на дипломите и да се облекчат процедурите за научаване на езика.
В противен случай „оставаме в ситуация, в която няма да има кой да се грижи за болните в болниците„.