Пациентите с лимфедем се „прикачат“ към несъществуващи диагнози, за да получат някаква форма на терапия и помощ. Тази рехабилитация се извършва от неспециализирани екипи без квалификация по лимфология. За да се намали отокът, са необходими специализирани познания. Няма специалисти, които познават проблема в дълбочина.
Тази равносметка прави Петя Стойчева от Българската асоциация „Лимфедем“ в интервю за БНР.
Пациентите имат нужда от многослойна компресивна превръзка и специфичен ръчен дренаж, както и от дългосрочен контрол за проследяване на състоянието, допълни тя. Според нея обещаваното от НЗОК не е приложимо и не е клинична пътека за лимфедем.
Лимфедемът не се получава само след онкологично заболяване. Има и първичен лимфедем, лимфедем при деца, както и венозен лимфедем, уточни Стойчева.
Лимфедемът няма лечение, но в дългосрочен план отокът се ограничава и поддържа с компресивно облекло.
Последното решение на Касата е да реимбурсира компресивен ръкав, но той би ползвал само засегнати от рак на гърдата, което е дискриминиращо и дори за тези пациенти е недостатъчно решение. Решението да се помогне само на малка част от пациентите е прецедент в световен мащаб, коментира Петя Стойчева в предаването „Хоризонт до обед“.
По света се реимбурсира по медицинска нужда, не по основно заболяване, подчерта тя.
Решението на НЗОК да се финансират само компресивни ръкави наистина е дискриминационно, смята и Цветелина Милославова, председател на управителния съвет на пациентската организация „Лимфедем“.
Според това къде е локализиран лимфедемът, пациентът има нужда от чорап, ръкав, чорапогащник.
Профилактиката може да намали случаите на вторичен лимфедем с над 70%, заяви още Петя Стойчева.
„Няма нужда да се стига до тежки състояния, когато се вземат мерки още преди да е възникнал самият лимфедем.“
По думите ѝ, в случая става дума основно за лимфедем, който е предвидим.
Следва да има съвместна работа в екип от медицински специалисти – хирург, съдов хирург, лекар по физикална медицина, кинезитерапевт. Такава организация към момента в България липсва, отчита и физиотерапевтът от Русе Диляна Желева, която работи с местни онкохирурзи.
Физиотерапевтите са последната брънка, категорична е тя.
Компресивното облекло поддържа вече постигнатото намаляване на отока, поясни Желева.
Според нея са необходими повече специалисти, които да познават проблема детайлно, тъй като сега те са единици.
„Овладяването на това заболяване изисква цялостна грижа и екипна работа.“