„От друга страна, изполващите венозни наркотици провеждат и лечение, което обаче по свое желание прекратяват в даден момент. Проблемът е двустранен – те не искат да ходят в болница, от друга страна и лечебните заведения ги отхвърлят. Те са неспокойни там, дори се дрогират там, вследствие на което се нарушават правилата за вътрешния ред…А все още у нас съществува и сегрегацията на тези лица.
Затова по цял свят лечението на тези лица се извършва от специалистите, които работят по метадоновите програми, а не в болница, терапията се осигурява от държавата, но се провежда от психиатрите. Това в България изобщо все още не е факт, изтъкна проф. Антонов.
„Другата група, които са необхванати – това са лишените от свобода. Аз съм посетил 7 – 8 затвора от най-големите в цялата страна. За жалост неправителствените организации вече нямат стимул да ги откриваме и диагностицираме тези лица, защото те трябва да бъдат хоспитализирани за няколко дни. А това изисква да има поне по два екипа от персонала на затвора, за един пациент, с каквито кадри те не разполагат...
И така тези пациенти всъщност ние не ги лекаваме…Когато успяхме с пациентската ораганизация да подготвим около 120 човека, които да започнат лечение по НЗОК, като Дирекцията за лишените от свобода ни съдейства изцяло, дойде проблемът от здравната каса, че тези хора не могат да лежат без надзор в болницата…
От трета страна тези хора имат право да съдят българската държава, че са лишени от лечение, аз знам за поне два такива случая, разказа още проф. Антонов от болница „Иван Рилски“ от столицата.
И така вече никой няма интерес тези лица да бъдат издирвани за диагностика и лечение...
„Наличието на Специализирани центрове, които имат завишени изисквания, за да получи човек терапия, също ограничава потокът на пациентите – така броят на лекуваните в тези центрове е почти константен. Защото според изискванията, тези пациенти трябва да се хоспитализират, както вече обясних, а това има своите правила. Това намалява общата бройка на тези, които могат да бъдат настанени, съгласно изискванията, и които ще получат лечение.
Ние в момента навлизаме там, където беше подценено, че има вирусни хепатити – това е общата популация от населението, от където идват новите случаи.
Всяка година над 1,1 милиона души по света умират от хепатит B и C. В България само от хепатит C губим около 412 живота годишно – това е повече от един човек дневно. Затова успяхме да се преборим и в Наредба 8 за профилактичните прегледи да се включат изследвания за хепатит B и C, което покачи броят на диагностицираните. По линия на НЗОК здравноосигурените имат право на изследване на чернодробния покозател – Alat, който показва дали има увреждане на черния дроб. С този показател се „хващат“ и заболявания като затлъстяването, алкохолизъм, чернодробна цироза.
Ние предлагаме да отпадне биопсията на черен дроб, която е вход за започване на първоначално лечение за хепатит, тя е рискова, но понежа е с висока цена по НЗОК – 2000 лв., все още стои като изискване.
Това, което за нас като Дружество също има смисъл, при първоначално определяне на нивото на вируса, генотипа, тежест на чернодробното увреждане, където се изисква специализираното ехографско изследване, което се прави от специалисти на специални машини, когато се налата оценка на общото състояние на пациента, който често е с придружаващи заболявания, тогава да се настаняват тези пациенти в Специализираните центрове, които са компетентни именно в тази област, заяви проф. Антонов.
По думите, когато се касае за пациенти, вече провеждащи терапия, които се чувстват добре, тогава може това проследяване да бъде чрез амбулаторна процедура, която да е в болниците.
Но на 6 месеца опитен ехографист трябва да преглежда тези пациенти за рак на черния дроб, допълни специалистът.
Данните сочат, че през 2024 г. в България са лекувани едва 752 души с хепатит C, при нужни над 9000 годишно, за да се достигнат целите, поставени от СЗО за елиминиране на хепатита до 2030 г. По отношение на хепатит B, лекуваните са около 2500 пациенти, при нужда от поне 28 000 новооткрити случая.
„Необходими са промени в предстоящата Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити (2026–2030 г.) От Дружеството предлагаме като мерки – провеждането на национално серологично изследване, запазване на настоящите целеви групи и разширяване на обхвата на скрининга сред общата популация – включително всички лица над 30 години (вместо досегашната възрастова граница 40–65 г.).
Личният лекар трябва да знае, след като бъде установен пациентът, че е с хепатит B или C, къде точно да насочи този човек, не просто към гастроентеролог, а към тези 15 – 17 Специализирани центрове за хепатит. Целта е по-ефективно идентифициране на рисковите групи и навременно включване на повече пациенти в лечението, каза още проф. д-р Красимир Антонов.
Защото България разполага с всички утвърдени медикаменти за вирусните хепатити на световно ниво, нашите пациенти получават модерното лечение много по-бързо, отколкото в другите държави, обобщи проф. Красимир Антонов.
На фона на достъпа до съвременно лечение, напълно покривано от НЗОК, тревожно остава забавянето между диагнозата и началото на терапията – между 49 и 135 дни за одобрение на протокол, сочи проучване на „ХепАктив“.
„Този ръст на проведени тестове за вирусни хепатити и липсата на чувствителен ръст на броя на лекуваните пациенти, ние си го обясняваме с липсата на мащабна информационна кампания, че болестта е лечима, че има специализирани центрове, и с това, че все още има стигма и срам, и страх, има дискриминация към пациентите, коментира за БНР Силвана Лесидренска, председател на Сдружение „ХепАктив“.
„От години алармираме, че така създадената административна система не допринася откритите лица да достигнат ефективно и бързо до терапия.
Необходимо е и да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и съкратен срокът за разглеждане на протоколите, защото в противен случай планът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува само на хартия, каза още Лесидренска.
Силвана Лесидренска също подкрепи тезата, че е необходимо спешно отпадане на задължителната чернодробна биопсия при лечение на хепатит В, която в нито една европейска държава не се прилага от години.