Над 43% от навършилите пълнолетие българи не са се явили на задължителен профилактичен преглед през изминалата година по данни на НЗОК.
Профилактиката е оставена в ръцете на личните лекари. Сред българите тя остава на заден план за сметка на разходите, които се правят за лечение и лекарства. Здравната системата е предвидила много малка част от средствата за профилактични прегледи.
Това коментира пред БНР-Радио София икономистът Петя Георгиева (▼), от Института за пазарна икономика.
По думите на експерта, когато е здрав, човек не е толкова заинтересован да посети общопрактикуващия лекар. Ако има оплакване, той директно търси лечение, но това не е профилактика. А нейната цел е именно да се установи заболяване на ранен етап, когато лечението е по-успешно и по-евтино.
Така е не само в България. Просто системата трябва да стимулира и лекаря, и пациента за извършването на профилактични прегледи, подчерта Георгиева и изброи начини, по които това може да стане.
Със сигурност достъпът и организацията трябва да са максимално улеснени.
Хората трябва да бъдат по-добре информирани.
Марките трябва да се залагат в законите. Политиката се прави от държавата.
Работното дсекидневие на д-р Цветина Хаджийска, общопрактикуващ лекар в ДКЦ-5 (Студентската поликлиника) в София, показва, че повечето хора, записани при нея, просто не знаят, че имат право на профилактичен преглед.
Тя казва, че не е нужно да убеждава пациентите, достатъчно е да разпространи информацията, да обясни, че те имат полза от такива прегледи.
Така се облекчава и системата, допълни д-р Хаджийска (▲):
„Повечето имат интерес, но не знаят какво се включва в пакета от изследвания, питат колко пъти могат да правят профилактичен преглед. А пакетът зависи от пол, възраст, от рисковите фактори, фамилна обремененост“.
До думите на личния лекар, има положителна промяна, откакто пациентите имат достъп до здравното си досие.