Какво представлява следродилната депресия и как се различава от нормалния стрес и тревожност, които много нови майки изпитват?
„Раждането се нарежда сред най-стресиращите събития в живота на жената. Успоредно с радостта, която често се предполага, че трябва да възцари с появата на бебето, у майките, преди и след раждането, често има много интензивни тревоги. Те са свързани с грижите за новороденото, както и с противоречиви емоции, които закономерно се появяват в този момент.
Често това контрастира с идеализираните представи, че когато бебето се появи и майката го прегърне, моментално ще бъде обзета от радост и блаженство. Всъщност само част от жените се чувстват по този начин и това е напълно нормално. При не малко родилки първоначално има умора, разсеяност, емоционални изблици на плач, объркване или вина във връзка с майчината роля. Това състояние е известно като следродилна тъга и е свързано както с хормоналните промени в организма, физическото изтощение, вълнение и стрес, така и с психоемоционалното приемане на създаването на нов живот. То обичайно се проявява в първите две седмици след раждането на бебето. Когато повече от две седмици тревогите, страховете не се уталожват и майката изпитва невъзможност да се наслади на новата роля, това е сигнал, че нещо не е наред.“
Това посочва Здравка Анина, клиничен психолог в болница „Лозенец“.
Здравка Анина е клиничен психолог с над 10 г. професионален опит. Към момента е в процес на обучение в системния подход към Институт по фамилна терапия – България. Има дългогодишен опит в работа с хора пострадали от насилие и с пациенти с различни видове зависимости. Била е инструктор и ментор в проекти за превенция на рисковото поведение в училища. Участвала е в процеса по деинституционализация на лица с интелектуални затруднения и е била част от мултидисциплинарен екип, работещ с малцинствени групи. От 2023 г. е част от екипа на Центъра за психологична помощ към УМБАЛ „Лозенец“.
„Жените могат да изпитат страдание, страхове и тревога, които да започнат още по време на бременността, непосредствено след раждането, или дори шест и повече месеца, след като бебето се е родило.
Следродилната депресия представлява само един от аспектите на разстройства на настроението, които могат да настъпят преди и след раждането на дете. Много често жените, които страдат от депресия имат признаци още докато са бременни, а в последствие състоянието се задълбочава. Освен драстичния хормонален дисбаланс и невроендокринологични аспекти, когато говорим за бременност и раждане, e важно да обърнем внимание и на психологичните аспекти през този период. Това е момент на голяма промяна и изисква продължителен период на адаптация. Метафорично казано, има няколко „сцени“, на които се развива това действие – вътрешно психичната реалност на майката към настоящия момент, нейният индивидуален личностен контекст и социалният контекст.
По време на бременността у жената, а и при всички членове на семейството, възникват много интензивни вътрешно-психологични процеси, безброй въпроси, тревоги, мечти, мисли, желания и най-вече фантазии за бебето и за самата нея, като майка на това бебе. Те често остават неизговорени и достъпът до тях е затруднен. Към всичко това трябва да добавим и самото раждане, болничният престой и преживяванията на майката, които също са строго индивидуални и зависят от множество компоненти. Друго важно контекстът на индивидуалната история на всяка майка, нейните личностни характеристики, преживяванията й до момента, начините по които се е справяла, как е изградила връзките в живота си. Трябва да се има предвид, че прототипът на свързване в живота са връзките с родителите и в този смисъл личната история има фундаментална роля, т.е. една уникална вселена, неповторима при всеки един от нас.
Следващото е социалният контекст. Описано по този начин можем да си представим причините за многобройните смущения в настроението на една майка – по време на бременността и след раждането. Всъщност, става въпрос за голяма промяна и много родители могат да се окажат емоционално неподготвени, на фона на една добра организация за посрещане на бебето. С появата на детето семейната двойка се изправя пред задачата да открие ново равновесие.“
Кои са основните симптоми на следродилната депресия и как една майка може да разпознае, че може би страда от нея?
„Сигналите, че нещо не е наред са индивидуални. Необходимо е себенаблюдение и рефлексия над собствените чувства и поведение от страна на майките. От друга страна е важно близките, медицинският персонал, както и всички в непосредствена близост, да бъдат бдителни за чувствата, мислите, тревогитеи поведението на майките със съзнание за сложността на периода. Признаците на депресия могат да се изразяват в емоционални реакции като потиснато настроение или чувство на тъга, тревога, засилена чувствителност, паника, срам, вина, чувство за несправяне, безнадеждност, самота, отегчение, нервност, неудовлетвореност, гняв, раздразнителност, плач и други.Възможно е да се забележат някои промени в поведението – като избягване на близки и приятели, загуба на интерес към дейности, които доставят удоволствие или липса на интерес към детето, както и някои физически признаци като недоспиване и умора, промяна в храненето, или прекомерен сън. Може да се забележаттрудности в напасването на майката с бебето, постоянни съмнения в майчинския капацитет, понякога мисли за нараняване на детето или себе си. Най-общо казано, ако майката продължава да не може да усети и позитивни емоции от новата си роля, трябва да се потърси помощ.
Какви са основните причини за възникването на следродилна депресия? Съществуват ли рискови фактори, които увеличават вероятността от появата й?
„Причините са комплексни. Много фактори се смятат за рискови. Най-често посочвани в различни изследвания са предхождащи травматични събития или депресивни епизоди по време на бременността и преди това, нисък социално-икономически статус, влошени взаимоотношения с партньора, самотен родител, малтретиране и насилие, междуличностни конфликти и т.н.
Трябва да имаме предвид, че след раждането се активират затихнали вътрешни конфликти, актуализират се проблеми със собствените родители и това е неочаквано за майките.
Промяната в обичайния стереотип, изтощението, липсата на време за почивка и за себе си, са съществени рискови фактори за развитие на разстройства в настроението.
Какъв е ефектът на следродилната депресия върху връзката между майката и бебето, както и върху цялото семейство?
„Следродилната депресия повлиява положителните аспекти на преживяването и пълноценната роля на жената и майката. Майката не може да се насладина общуването със своето дете, защото не се чувства добре. В повечето случаи тя се измъчва от страхове, обвинения към себе си и тревоги, които я изтощават. Най – общо казано, майката е залята от негативни преживявания. Те често остават скрити от близките от страх да не бъде обвинена или неразбрана, а това създава голяма дистанция, усещане за самота и неадекватност. Тези мисли са в разрез с общоприетите митове за “най-.хубавия период” от живота и жената изпитва силна критика към себе си, заради чувствата си. Следродилната депресия отнема от енергията на майката и не позволява тя да бъде спокойнаи креативна, докато отговаря на потребностите на бебето си. От друга страна бебето също изпитва много интензивни преживявания, на които възрастният трябва да придаде смисъл, както и потребности, които да задоволи. Бебето се нуждае от социален контакт,а дистанцията или емоционално неефективната комуникация се преживява като страдание и има своите последици.
Съвременни образни изследвания показват, че структури от мозъка остават недоразвити при деца, които са преживели афективен дефицит и липсата му може да доведе до депресия и при бебето. Тя има различни отражения в бъдеще, тук визирам и способността да създава пълноценни връзки. Депресивитетът на майката често се презентира през проблеми в храненето при бебето. Депресията разрушава доверието и чувството за сигурност на детето, и отношенията в семейството изобщо. Тя влошава и взаимоотношенията с партньора, като много често депресията на майката е съпроводена и с депресия при бащата.
Бащината депресия почти винаги остава неидентифицирана, но специфичното при нея е, че по-често се проявява през периода от третия до шестия месец след раждането на бебето. Става въпрос за поведенчески прояви, като например таткото прекарва с детето възможно най-малко време или изобщо избягва общуване снего,дразни се при всеки повод и провокира скандали,злоупотребява с алкохол, кара невнимателно, изневерява, затваря се в себе си, отказва се от предишните си увлечения, постоянно е изморен, чувства се физически слаб и др.“
Има ли начини за превенция на следродилната депресия и какви препоръки бихте дали на бъдещите майки и техните близки?
„Най-важно е да се опитваме да си даваме сметка за сложността на периода и да бъдем подкрепящи към майките. Идеализациите и митовете, които битуват в обществото, относно родителството, в комбинация със страховете и тревогата на майката, засилват чувството на вина, и я подтикват да крие и да не споделя. Превенцията включва отваряне на пространство за изслушване на опасенията, разговор за трудностите, през които са преминали и други жени и нормализиране на нереалистичния идеализиран образ, който често се тиражира в социалните мрежи и създава илюзорна представа. Физическата подкрепа като задоволяване на потребността от сън, храна, време за почивка, време за двойката, време за себе си, също е изключително важна.
За да инвестира емоционално в бебето си, една майка трябва да е спокойна и да разчита на помощ, когато има нужда. Когато има тревоги и съмнения, тя ще има нужда да чуе, че има на кого да разчита, ще изпита облекчение да чуе, че може да се чувства зле, и че не е виновна за тези емоции. Коментари от рода на “стискай зъби”, “ще отмине”, “какво ти липсва”, “стягай се”, “бъди силна”, “едно време как са се справяли” и т.н. само засилват чувството за вина и самокритиката и задълбочават състоянието и могат да доведат до крайности.
Всяка майка трябва да знае, че има право и задължение да се погрижи за себе си като потърси професионална помощ. Спокойната и уверена майка е достатъчно добра майка за своето дете, защото ще има любопитството, търпението, спокойствието да си представи какво изпитва в този момент бебето и от какво има нужда. В тази връзка всяка майка има различни потребности, има нужда от различен вид грижа за себе си, за да се почувства спокойна и уверена, съответно процесът е уникален и индивидуален. Тук много важно място заема професионалната помощ, където се изследват индивидуалните потребности, търсят се причините и да се откриват начините за справяне.“
Каква е ролята на партньора и семейството в подкрепата на жена, която страда от следродилна депресия?
„Ролята на партньора, на подкрепящата среда в семейството и бих добавила, на медицинския персонал за майката, докато е хоспитализирана за раждането, е огромна. Предпочитам да говоря за тази роля през едно понятие въведено от един много влиятелен педиатър и психоаналитик д-р Доналд Уиникът, а именно – ,,холдинг,, или казано иначе – една „удържаща“, подкрепяща функция на партньора, която дава достатъчна сигурност на майката, за да е в състояние да понесе тревогата и загрижеността за бебето. Има се предвид емоционалната подкрепа. По силата на това партньорът е много важен, защото именно той може успокои майката и да й вдъхне увереност. Тази роля, разбира се, може да бъде изпълнявана и от друг значим човек.
Важна е и физическа подкрепа, от която се нуждае майката, за да може да се погрижи за себе си и бебето си. Вниманието към нея самата и чувствата, които преживява са много важни. Често бебето остава в центъра, а страданието на майката в периферията.“
Какви са методите за лечение на следродилната депресия и каква е тяхната ефективност?
„Следродилната депресия е с добра прогноза и повлияване, стига да се потърси навременна помощ. Болестта не е престъпление и може да засегне жени от различни етноси, социални класи и религии, никой не е застрахован. Лечението включва психотерапия, медикаментозна терапия или и двете. Пътят, който трябва да се извърви до започване на процес на лечение, е дълъги за съжаление често се стига до задънена улица.
Стигмата трайно пречи за по-добрата грижа за психичното здраве в България и е сериозна пречка за търсене на помощ, независимо от проблема. Макар за следродилна депресия често да се споменава, сякаш все още битува идеята, че това „не може да се случи на мен“ и когато майките се изправят пред заплахата на множество неочаквани негативни мисли и преживявания, те са в шок, чувстват се много самотно, виновно, неадекватно и трудно намират сили да се свържат със специалист. Много често да се търси помощ се асоциира със слабост, несправяне и повод за срам. Голяма част от майките са погълнати изцяло от грижата за децата си и да се отделят от тях, макар и за час, и да потърсят помощ, е непосилно. Тук е ролята на близките, които могат забележат промяната в поведението или страданието и да подпомогнат майката, като нормализират и валидират чувствата й, а също й помогнат да се възпротиви на “вътрешния си критик”.
Много често първите признаци се появяват още през бременността и обичайно проследяващият лекар е този, който вече има наблюдения над своята пациентка и може да забележи сигналите на дискомфорт.
„В УМБАЛ “Лозенец” работим съвместно с колегите от Клиниката по акушерство и гинекология и успяваме да установим контакт с пациентките, още когато постъпват за проследяване и раждане. Основната ни цел е, в човешки разговор, да създадем пространство за изговаряне на трудни мисли и чувства. Също така организираме групи за бъдещи родители и родители на деца до 6 месеца, които се провеждат онлайн и на живо. Идеята е родителите да имат пространство да обсъждат вълнуващи ги теми и въпроси. Когато хората споделят в група разбират, че имат сходни преживявания и намират подкрепа, посочва още Здравка Анина, клиничен психолог в болница „Лозенец“.