От 13 до 17 октомври 2024 г. в НДК ще се проведе 24 -тия Европейски конгрес по неврохирургия, в който ще участват над 1600 медицински специалисти от Европа и целия свят.
От 13 до 17 октомври ще се проведе 24-тия Европейски конгрес по неврохирургия
Президент на Конгреса на EANS 2024 е чл.-кор. проф. д-р Николай Габровски, председател на Българското дружество по неврохирургия.
Европейският конгрес беше предшестван от кръгла маса на тема – „Мозъчните заболявания – предизвикателства и решения“. Организатор на събитието е Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ – организация, ангажирана с подобряването на здравето и качеството на живот на хората с мозъчни заболявания в страната.
„Необходим е Национален план за мозъчно здраве, това е ще е една възможност за хората, които вземат решения, които финансират подобни действия да изразходват средствата по възможно най-ефективния начин, да придвижват системата на здравеопазване в посока на възможно най-ефективно лечение, каза за БНР проф. Николай Габровски.
„В началото не искаме да се фокусираме върху това колко средства ще са необходими, за да не приотизираме някоя от темите или заболяванията, които са социално значими, защото тома би означавало да изтъкване някоя от тях, темата трябва да се разглежда в по-глобален мащаб на този етап.
Нямаме статистика за пациентите с мозъчни тумори, като цяло заболяванията, свързани с мозъка имат ръст, като причините са: по-дългият живот, стресът днес, злоупотребата със психоактивни субстанции.
По отношение на туморите на мозъка не мога да кажа подобно нещо, макар че с нарастване на възрастта се виждат по-голям брой пациенти с тумори, но подмладяване на болестта, за щастие няма, каза още проф. Габровски.
„Огромно предизивикателство за нас са труднолечимите тумори. Там са насочени почти всичките ни усилия – във визуализацията – оптична и с други методи, за да е възможно най-радикално тяхното премахване.
Големи стъпки се направиха по отношение на химиотерапията, много по-големи са възможностите за лъчелечение, при лечението на туморите вече използваче много сложни системи за невронавигация, за интраоперативна навигация – огромни усилия се полагат, имаме известен напредък, бих казал, че България догони много и в технологично, и във всяко отношение, изтъкна проф. Габровски за БНР.
По думите му вече сме много напред и в диагностиката на тези тумори, сега в почти по всяко време на денонощието може да се осигури диагностика с магнитен резонанс, което е огромна придобивка за пациентите, това трудно се осъзнава, но то е един успех на българското здравеопазване, обобщи проф. Габровски.
Заболяванията, свързани с мозъка са сред водещите здравни проблеми в Европа, в частност и в България.
По данни на ЕК около 179 милиона европейци живеят с мозъчно заболяване. Смята се, че всеки трети човек ще страда от неврологично и/или психично разстройство в определен момент от живота си.
„Специалността невроонкология се занимава с ранното диагностициране и лечение на пациентите с мозъчни тумори, това не е лека област. Тук се намесват предклиничните специалности, които да извършат една прецизна диагностика, каза за БНР проф. Димитър Масларов, който е съосновател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве
„В Първа градска болница в Неврологичната клиника се занимаваме с диагностика и лечение на всички групи неврологични заболявания, като най-голям процент от пациентите ни са с инсулти, но лекуваме и Паркинсон, епилепсия, деменции, дегенеративни заболявания, палитрата е голяма и не е лесно да се работи в днешните условия, при недостиг на медицински сестри, съобщи още проф. Масларов, който е началник на Клиниката по нервни болести в Университетска Първа МБАЛ „Св.Йоан Кръстител“ – София.
„Работим в условията на пренатовареност, не са малко клиниките в София, но те всички са пълни, което означава, че ние имаме много несвършена работа, която ни предстои, допълни проф. Масларов.
Няма здраве без мозъчно здраве, обобщи специалистът, който подкрепя идеята на проф. Габровски за създаване на Национален план за мозъчно здраве.
„Препоръчвам здравословен начин на живот, физическа активност и добро психическо здраве, избягване на рисковите фактори за ранно развитие на атеросклероза и най-вече да се стараем да комуникираме добре помежду си с положителни послания, обобщи неврологът.