Близо 70 000 двойки у нас страдат от репродуктивни проблеми. Дарителки на яйцеклетки през изминалата година са били 300 жени, а мъжете, дарили свой репродуктивен материал – 60. Това съобщи пред bTV председателката на фондация „Майки за донорство“ Мариела Куртева.
Тя разказа, че е решила да стане донор, след като е установила колко много жени не могат да имат свои деца без помощ. Дарявала е общо четири пъти, като последния път е замразила свои яйцеклетки. „Реших да стана донор, когато вече имах две деца. Основната причина беше, че ако аз имах нужда от помощ да имам тези мои две деца и нямаше кой да ми помогне, нямаше да ги имам. Това беше най-силният ми мотив, че някой друг човек като мен мечтае за деца и някой друг човек точно като мен може да помогне. Така станах донор“, каза Мариела Куртева.
За последните 10 години благодарение на фондацията са родени близо 2500 бебета, заченати с донорска яйцеклетка. По думите на Мариела Куртева заради малкия брой на българските донори се налага яйцеклетки да се внасят и от чужди банки. Дарителките у нас пък се подлагат на процедурата максималния брой пъти, разрешен по закон, за да може повече семейства да получат помощ.
Фондацията подпомага двойките публично. Тоест всяко едно семейство, което е финансирано с инвитро процедура, предварително бива показано в сайта заедно с тяхната история, за да могат дарителите да виждат лицата на хората, за които даряват средства.
Мариела Куртева припомни още, че в момента Центърът за асистирана репродукция в България финансира до 4 инвитро процедури плюс 4 замразени трансфера допълнително със собствена яйцеклетка. По думите й причината държавата да не финансира инвитро процедури с донорска яйцеклетка е, че няма достатъчно донори.
„Когато има недостиг на донори и има финансиране, започва да свети червената лампа, че се създават предпоставки за злоупотреби. Затова пътят трябва да е обратен – първо да популяризираме донорството, а след това да се мисли за възможност за финансиране на това инвитро. Когато семействата имат финансите и им е нужна само една донорска яйцеклетка, нещата може да не се случват толкова благородно и хуманно, колкото всъщност е донорството“, уточни тя.
Според закона у нас донорите нямат право да знаят дали с техния генетичен материал е родено дете, Мариела и момичетата от фондацията също не знаят. Реципиентите също нямат право да знаят кой е техният донор.
„Ние публикуваме семействата, които финансираме, след това публикуваме и резултата. И резултатът се казва Георги, Виктория, Надежда, Радослав или Мария-Виктория“, разказва Мариела.
Десетки смели момичета преминават програмата за донорство, като историята и мотивите на всяка една са емоционални и променящи съдби.
„Едната история е на една дама, която много искаше да стане донор и в процеса на изследванията се установи, че тя има туморно образувание, което в първия момент не знаехме дали е доброкачествено или злокачествено. Дори не започнахме процедурата, камо ли да се прекрати. Направи се всичко възможно да бъде отстранено. Тя каза: „Идеята да бъда донор спаси моя живот“ – и наистина бе така и след 2 години тя се върна и наистина стана донор“, разказва Мариела Куртева за един от най-трогателните моменти в историята на фондацията.
През сълзи Мариела ни разказва и за едно момиче, което по време на процедурата губи майка си. „Тя ще чуе това и ще се разпознае. Искам да ѝ кажа, че е най-великият човек на тази земя, защото за да продължиш в този момент се иска много сила“, каза още председателката на фондацията.
Тежки и трудни истории съпътстват често и семействата, които с трепет очакват да видят двете положителни черти на теста след трансфера на ембриона. Щастието в този момент е неописуемо, но понякога след 10 дни се оказва, че всичко е изгубено. „Там също страдаме много, но това ни мотивира и продължаваме, докато не напълним къщата с деца“, добавя Мариела.