Водещ микробиолог, клиничен имунолог и епидемиолог на страната ни е гост в този епизод на подкаста на БНР „В центъра на системата“ по темата за развойната дейност при антимикробните лекарствени средства
Има ли належаща нужда от нови и иновативни антимикробни лекарствени средства, както се посочва в доклада на СЗО?
„Докладите на СЗО трябва да се следят с внимание, но трябва да знаем следното – личното ми мнение е, че СЗО има едни от най-прекрасните специалисти, това са хора, с които съм работил, хора, които са ваксинирани за чума и туларемия, хора, които са работили в огнищата на най-тежките инфекции и разбират и от антибиотици, и от тежки заболявания. Но висшето ръководство на СЗО дава послания, които са в значителна степен немедицински, а политически. Спомняте си, когато в началото на пандемията от Covid – 19 казаха, че маските не действат за коронавируса, защото не са достигали маски за лекарите, но едно такова действие не трябва да се допуска, то е престъпление, каза за подкаста на БНР – „В центъра на системата“ проф. Тодор Кантарджиев.
„Именно затова, когато разглеждаме въпроса за нуждата от нови антимикробни лекарства, за нови антибиотици от техния ъгъл, трябва да преценим до голяма степен има ли зависимост с фармацевтичната индустрия, няма ли, и дали наистина всичко е в интерес на хората, както искат обикновените лекари и редовите специалисти от СЗО“.
Какви са последствията от антибиотичната резистентност в света?
„Говорим за устойчивост на антимикробни лекарства на бактериите, вирусите, гъбичките и паразитите. Тази устойчивост на антимикробните препарати последните години нараста много и причинява големи проблеми. Годишно в света се докладват 1 270 000 смъртни случая, причинени пряко от устойчивостта на микробите и от невъзможността да бъдат лекувани с антибиотични средства. Това е голяма бройка и е сравнима със смъртността от туберкулоза. Освен това 4 милиона и 200 хиляди умират с инфекции и друго основно заболяване, инфекции, които не могат да бъдат лекувани с антибиотици.
Около 30 до 505 от хората по света никога не са се лекували системно с антибиотици, което означава, че в тези държави има натрупани доста такива средства, затова се заговори и излезе този документ на СЗО, че трябва да се търсят нови антибиотици.
Има ли връзка между нуждата от нови антибиотици и фармацевтичния бизнес?
Личното ми мнение е, че първо – антибиотиците трябва да се прилагат правилно, за да не губим тяхната сила и мощ срещу микробите. Второ – трябва да се използват повече и други средства за намаляване на инфекциите като хигиенните средства, особено в болниците, защото по мое мнение най-големият проблем на българското здравеопазване са вътреболничните инфекции.
Трето – доста стари антибиотици, много ефективни, бяха забравени, поради много ниската им цена (…). Силно се неглижира в момента лечението на стрептококовите инфекции, например, с пеницилинът, който е един прекрасен антибиотик. А именно заради това имаме големите бройки на скарлатини, ангини и червен вятър. Пеницилините са най-добри за тези инфекции. Също така абсолютно забравен беше един антибиотик – пак поради ниска си цена – хлорамфеникол, беше най-широкоспектърния антибиотик и той сега може да реши проблема на много тежки вътреболнични инфекции, но поради ниската си си цена беше неглижиран, измисляйки си и описвайки страшни странични ефекти, като това, че може да предизвика апластична анемия – да, но ако го вземаш месеци наред безконтролно, но ако го вземаш една седмица, нищо няма да предизвика, също и че, предизвиква синдрома на „зеленото бебе“…Когато се започне фармацевтичната индустрия да налага само нови лекарства само защото са по-скъпи, според мен е престъпление към човечеството, когато се неглижират хубави антибиотици, стари, които са по-евтини.
Тук трябва много да се поработи в обучението на лекарите как и с кои антибиотици да лекуват, това са според мен големите възможности“.
Появили ли са се в света нови бактерии, вируси, гъбички и паразити?
„Нямаме нови причинители на инфекции, или нови, дошли от животинския свят или мутирали – те са много малко, но имаме еволюция в резистентността в почти във всички микроорганизми. Най-големият проблем, според мен, на СЗО и на човечеството, е липсата и недостатъчният брой на антивирусни медикаменти. Защото, ако имахме антивирусно лекарство, което да си го вземаш в къщи, може да го вземаш в началото на инфекцията, както беше с Covid – 19, нямаше да имаме тази пандемия.
Ако имахме лекарство за пандемичния щам на Covid – 19, опасния, смъртоносния, както имаме лекарства много добри за сезонния грип, за херпес зостер, които да се вземат в първите часове на появата на инфекцията, но тук се преплитат интересите на могъщи концерни и несметните печалби, които се инкасират от фирмите, което не е в интерес на човечеството. Затова няма разработки за антивирусни лекарства (…).
Прави ли ви впечатление, че сега, когато вече имаме добра, но изключително скъпа терапия за ХИВ инфекцията и СПИН, вече никой не говори да се търси и разработва ваксина за СПИН. Същото е при другите инфекции. При Covid – 19 имаше ваксина, тогава защо бяха малко усилията да се намери лекарство за Covid – 19, което да се пие в къщи, затова и бяха произведени огромни количества ваксини (…). Едни такива лекарства общодостъпни за коронавируса, при позитивиране на теста, да можеш веднага да започнеш лечение, тогава ще се ограничи и епидемията, защото винаги комбинацията между правилна употреба на антимикробни лекарства, на антибиотици и ваксина, дава най-добър резултат. Както посъветвахме в началото на лятото общопрактикуващите лекари при коклюш да дават още в началото антибиотици, дори да се дават профилактично в детски колективи с инфекция, и в комбинация с ваксината, това дава много добър резултат, което и прекъсна епидемиологичната верига и взрив.
Коклюшът е лятна инфекция и според данните случаите намаляват и се стационират, което е много добре, говори, че се вземат адекватни мерки. При морбилите има само единични случаи, не се появява взрив, клъстер, означава също, че личните лекари са си свършили работата с мерките и ваксинацията. Ние сме една от двете държави в Европа, които нямат масово, вътрешно разпространение на собствени щамове морбили. Няма ли три седмици случаи, казваме, че нямаме разпространение“
Какво е произвеждала в миналото и днес България като антибиотични медикаменти?
„България беше по времето на социализма най-големият износител на антибиотици в социалистическата система в СИВ, имаше най-големите производствени мощности и произвеждаше всички антибиотици с изключение на един. И то собствен синтез – 70- те години само САЩ и България произвеждаха да стратегически антибиотици, смърт срещу вътреболничните инфекции. Сега купуваме от съседни държави.
Колко иновативни антимикробни лекарства са в клинични изпитания?
„В Доклада на СЗО се посочва, че 2021 г. е имало 80 клинични изпитвания за нови антимикробни лекарства, сега са 97 разработки – малко е това. Защото от общо 32 антибиотика, които се проучват с бактериалните приоритетни патогени в списъка на организацията, само 12 могат да бъдат отчетени като иновативни – в смисъл нови и неизвестни молекули.
В същото време само 4 от тези 12 антибиотика са активни срещу поне един от т.нар. патогени от критична важност. Освен това, нещо, което много ме плаши е, че от всички тези разработки, които в момента протичат, нито има антибиотици и лекарства, които са за деца. И второ нещо, което е много опасно и много вредно – няма разработка на антимикробни лекарства за перорално приложение – всички са за болнично лечение, няма хапче за хората, които да се вземат в къщи и да се действа още при първите симптоми.
Трябва малко да се променят нещата, да се търсят и перорални лекарства, и лекарства за деца, и действително да се търсят иновативни лекарства. Това са нови молекули, чието синтезиране и проучване е скъпа научна дейност, като усилията в тази посока трябва да продължат, защото все повече микроорганизми придобиват резистентност. Те не са нови патогени, те са си старите, но са резистентни към антибиотиците. Такъв е случаят с терапията за трипер днес, при който микробът на трипера е станал неимоверно много резистентен към антибиотичното лечение. Гонореята се оказа микроб, който последните 7 – 8 години придоби най- нови механизми на резистентност – защото промени местообитанието си – сега вече го отриваме в края на дебелото черво и гърлото – затова е много опасен.
Колко са групите патогени и защо са под специален контрол?
„СЗО предложи последните години някои микроорганизми да бъдат поставени под специален контрол и да се търси специален контрол при тях. Обедини ги в няколко групи – 1. микроби с критичен приоритет – най-масовите и придобиващи резистентност, 2. микроби с висок приоритет и 3. микроби със среден приоритет.
Ще продължи ли човечеството да разчита на лечението с антибиотици?
Трябва да правят нови разработки на антимикробни лекарства, но под научния контрол на честни и авторитетни учени, от институции, които често са към фирмите производителки, защото това е много скъп процес. Защото много лесно може да се докаже, че една молекула има антивирусно действие. Но пътят на антивирусния модел на инфекция при клиничните изпитвания да я приложиш при животни, за да го лекуваш или да го изпитваш при човек, е много дълъг и сложен процес. Затова при Covid – 19 се търсеха известни лекарства дали имат и антивирусен ефект, за да могат да бъдат приложени веднага. Защото едно лекарство, за да бъде приложено на човек, от създаването му трябва да минат години .
Антибиотиците са групата лекарства, които атакуват някои молекули в микробите, бактериите, гъбичките, във вирусите и антибиотиците са много ниско токсични за човека. Те са дар Божи за човечеството, довели до много повече спасени животи, от които и да е други лекарствени средства, в които и да е други сфери на медицината. При правилното им използване дори и най-масовите резистентни микроби от среден приоритет – стрептококи, пневмококи, може да се компенсира с високата им чувствителност към други лекарствени средства“.
Професор д-р Тодор Кантарджиев завършва Медицинска Академия София през 1981 г., като лекар. От 1981 до 1982 г. работи в гр. Белово, от 1982 г. е научен сътрудник в Катедра военна епидемиология и хигиена на ВМА. От 1988 г. е в НЦЗПБ, последователно е ръководил лабораторен сектор, лаборатория, обединена лаборатория и от 1992 г. – Отдел микробиология. Има три специалности: Микробиология, Клинична имунология и Епидемиология на инфекциозните болести. Доктор на медицинските науки е от 2008 г. на тема „Проучвания върху етиологичната диагностика и етиотропната терапия на микозите в България“.