Д-р Мустафа Ходжов: Инвазивната гастроентерология ми носи удовлетворение, защото виждам бързото подобрение на пациентите

Д-р Мустафа Ходжов

Примерът на моите учители ме вдъхнови да подхождам с внимание, емпатия и уважение към болните, казва още той

Д-р Мустафа Ходжов завършва медицина в МУ „Проф. д-р Параскев Стоянов“ – Варна през 2019 г. с отличие.

Професионалния си път започва като доброволец от 2018 до 2019 г. към Клиника по гастроентерология и хепатология в УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна.

Работил е като лекар-ординатор към Клиника по инфекциозни болести на УМБАЛ „Софиямед“ и Клиниката по кардиология на НКБ.От април 2021 г. до март 2024г. работи като лекар в Спешно отделение на УМБАЛ „Софиямед“.По време на пандемията е част от екипа на COVID отделението в лечебното заведение и консултира пациенти към COVID кабинета на ДКЦ „Софиямед“.От м. март 2024 г. е част от екипа на Отделение по инвазивна гастроентерология към Клиника по вътрешни болести и хепатогастроентерология на УМБАЛ „Софиямед“.

Професионалните му интереси са насочени в областта на диагностика и лечение на заболяванията на храносмилателната и хепато-билиарната системи, ултразвукова диагностика, манипулации под ултразвуков контрол, диагностична и терапевтична горна и долна ендоскопия.

Д-р Ходжов, как решихте, че искате да се посветите на медицината? Кое предопредели този Ваш избор? Изиграха ли роля семейството, училището, приятелката среда?

Изборът ми да се насоча към медицината беше мотивиран от възхищението ми към огромното количество знания и умения, които тази професия изисква и предоставя. Още от ранна възраст бях впечатлен от обширните познания на лекарите и тяхната способност да разбират сложността на човешкото тяло, да поставят точни диагнози и да прилагат ефективни лечения.

Семейството ми винаги е подкрепяло моето любопитство и стремеж към знания, били са неотменно до мен във всеки момент на този труден път.

Прекрасните учители, които съм имал, приятелите ми и общуването с хора, които споделяха моите интереси и работеха в сферата на медицината, бяха важен фактор за избора ми. Всички те по някакъв начин допринесоха да взема това решение.

Възпитаник сте на МУ – Варна. Кои са Вашите преподаватели на които дължите най-много за формирането си като личност и лекар?

По време на следването ми в Медицински университет – Варна имах късмета и честта да се уча от прекрасни лекари и учители. Няма да изброявам имена, защото съм благодарен на всеки един от тях, а и списъкът ще стане прекалено дълъг.

Всички те ми помогнаха да тръгна по своя път към желанието да бъда компетентен и етичен лекар. Особено много дължа на моите преподаватели от Катедрата по вътрешни болести, най-вече от Клиниката по гастроентерология, защото именно те събудиха моя интерес към специалността. Техният пример за всеотдайност ме вдъхнови да подхождам с внимание, емпатия и уважение към всеки пациент. Дадоха ми възможност да се науча да подхождам критично и да формирам у себе си клинично мислене.

В края на следването си сте работил като доброволец, почти веднага след дипломирането си сте практикувал в спешно отделение и в COVID отделение. С какво ще запомните тези първи години, особено времето на пандемията?

Първите години от кариерата ми, особено времето на пандемията, оставиха траен отпечатък върху мен. Практиката в спешното отделение беше интензивна и динамична, предлагаше уникален опит за бързо вземане на решение и справяне в критични ситуации.

Влизането в COVID отделението беше едновременно предизвикателно и вдъхновяващо. В тази непозната обстановка, в условията на бързо развиваща се криза, видях как медицината може да мобилизира знания и ресурси в екстремни условия.

Запомних тези години с усещането за значимост на работата ни – от осигуряване на грижа за пациенти в критично състояние до прилагане на нови протоколи и лечения в условия на несигурност. Това ме научи да устоявам на трудностите, да бъда адаптивен. Другият урок, който научих тогава е колко важно е сътрудничеството, колко необходима е човешката връзка в грижата за пациентите, особено когато обстановката е сложна и времето за решение – малко.

Как взехте решение да обърнете поглед към инвазивната гастроентерология?

Насочих се към инвазивната гастроентерология, защото съм дълбоко мотивиран от възможността да направя реална разлика в живота на пациентите чрез диагностика и лечение на сложни стомашно-чревни заболявания. Инвазивните процедури ми предоставят възможността да комбинирам аналитични умения с практически интервенции, които водят до конкретни, осезаеми резултати. Много голям фактор също бяха технологичните иновации и предизвикателствата, които тази област предлага, както и удовлетворението да видя бързо подобрение в състоянието на пациентите след интервенция.

Кога разбрахте, че изборът Ви е правилен? Кои бяха за вас първите знаци, че сте на мястото си и искате да се развивате професионално точно в тази посока? Кои теми и проблеми в тази област се предмет на особено интерес за Вас, как виждате перспективата за себе си като млад специалист?

Интересуват ме теми като диагностика и различните методи за лечение на ранен рак на стомах и дебело черво, терапия на хроничните възпалителни чревни заболявания като болест на Крон и улцерозен колит. Бих искал да се науча на различни високоспециализирани ендоскопски техники като ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХПГ), едноскопска субмукозна дисекция, манипулации под ултразвуков контрол. Щастливец съм, че работя в Клиника, в която тези процедури се извършват ежедневно.

В личен план кои са любимите Ви занимания за свободното време – любими книги, филми, музика, дестинации за пътешествия, хоби?

Свободното се време обичам да прекарвам с приятели, което ми помага да се отпусна и заредя с положителна енергия. Другото нещо, с което обичам да се разтоварвам е рисуването.

Кое е любимото Ви време от денонощието – онези часове, в които обичате да оставате сам със себе си, да размишлявате, да мечтаете?

Любимото ми време от денонощието са късните вечерни часове, когато мога да се отделя от външния свят и да се насладя на моментите на спокойствие и размисъл, да обърна поглед към себе си.

Кои етични принципи се стремите да спазвате винаги и на всяка цена в общуването си с пациенти и колеги?

Опитвам се винаги да съм честен и откровен и да се отнасям с уважение както към колегите, така и към пациентите.

Какво бихте искали да пожелаете на екипа, с който работите и на учителите си, които са до Вас сега, когато правите първите си стъпки в специализацията?

Бих им пожелал да са здрави и все така търпеливи. Благодарен съм, че попаднах в такъв екип с много добри в своята област специалисти, които са винаги отворени да ни помогнат и научат на истинска медицина.

Leave a Reply