СЗО публикува актуализиран списък с приоритетни бактериални патогени (BPPL) 2024, включващ 15 семейства резистентни на антибиотици бактерии, групирани в критична, висока и средна категория по приоритет, съобщи пресслужбата на организацията. Оттам уточняват, че новият списък съдържа промени в сравнения с приетия списък от 2017 г., който бе първият по рода си от този вид.
Списъкът предоставя насоки за разработването на нови и ефективни лечения и спиране на разпространението на антибиотичната резистентност (AMR).
Актуализираният списък включва нови доказателства и експертни становища за насочване на научноизследователската и развойна дейност към създаването на нови антибиотици.
„Чрез картографиране на глобалното бреме на резистентните към лекарства бактерии и оценка на въздействието им върху общественото здраве, този списък е от ключово значение за насочване на инвестициите и справяне с кризата с антибиотиците и достъпа“, коментира д-р Юкико Накатани, помощник-генерален директор на СЗО за антимикробна резистентност.
От публикуването на първия списък с приоритетни бактериални патогени през 2017 г. заплахата от антимикробна резистентност се засили и компрометира ефикасността на много антибиотици, което изправи пред риск много от постиженията на съвременната медицина, допълва д-р Накатани.
Критичните приоритетни патогени, като Грам-отрицателни бактерии, резистентни към антибиотици от последно поколение, както и Mycobacterium tuberculosis, резистентни към антибиотика рифампицин, представляват големи глобални заплахи поради голямото им бреме и способността да устояват на антибиотичната терапия и да разпространяват резистентност към други бактерии, припомнят специалисти.
Грам-отрицателните бактерии имат способности да намират нови начини да устояват на лечението и могат да предават генетичен материал, който позволява на други бактерии също да станат резистентни към лекарства, допълват те. Патогените с висок приоритет, като Salmonella и Shigella, са особено тежък проблем в страните с ниски и средни доходи, заедно с Pseudomonas aeruginosa и Staphylococcus aureus, които представляват значително предизвикателство за болничнните заведения.
Други патогени с висок приоритет, като устойчиви на антибиотици Neisseria gonorrhoeae и Enterococcus faecium, представляват уникални предизвикателства за общественото здраве, включително персистиращи инфекции и мултилезистентност, което налага целенасочени изследвания и интервенции за общественото здраве, смятат експерти.
Патогените със среден приоритет включват стрептококи от група А и В (и двата вида нови в списъка за 2024 г.),
Streptococcus pneumoniae и Haemophilus influenzae, също представляват голямо бреме днес, обясняват те. Според експертите тези патогени изискват повишено внимание, особено при уязвими популации, включително педиатрични и възрастни хора, особено в условия с ограничени ресурси.
„Антимикробната резистентност застрашава способността ни да лекуваме ефективно тежки инфекции, като туберкулоза, което води до тежко заболяване и повишена смъртност“, коментира д-р Жером Саломон, помощник-генерален директор на СЗО за универсално здравно покритие, заразни и незаразни болести.
BPPL 2024 поставя акцент върху необходимостта от всеобхватен подход на общественото здравеопазване за справяне с АМР, включително универсален достъп до качествени и достъпни мерки за превенция, диагностика и подходящо лечение на инфекции, категорични са от СЗО.
Кои са съществените промени между списъците за 2017 г. и 2024 г. ?
В BPPL 2024 са премахнати 5 комбинации патоген-антибиотик, които са били включени в BPPL 2017 и са добавени 4 нови комбинации.
Фактът, че цефалоспорин-резистентните Enterobacterales от трето поколение са посочени като самостоятелен елемент в критичната приоритетна категория, подчертава тяхната тежест и необходимостта от целенасочени интервенции, особено в страните с ниски и средни доходи, коментират от СЗО.
Устойчивата на карбапенем инфекция с Pseudomonas aeruginosa (CRPA), преминава от критичната категория към към категорията с висок приоритет в BPPL 2024, като тази промяна отразява последните доклади за намаляване на глобалната резистентност.
Въпреки това, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и други стратегии за превенция и контрол на CRPA остават важни, като се има предвид значителната й тежест в някои региони на света, подчертават от СЗО.
BPPL 2024 на СЗО включва следните бактерии:
Критичен приоритет:
Acinetobacter baumannii, резистентен на карбапенем
Enterobacterales, цефалоспорин-резистентни от трето поколение и
Enterobacterales, устойчиви на карбапенем;
Mycobacterium tuberculosis, устойчив на рифампицин (включен след независим анализ с паралелни съобразени критерии и последващо прилагане на адаптирана многокритериална матрица за анализ на решения).
Висок приоритет:
Salmonella Typhi, резистентна към флуорохинолони
Shigella spp., устойчиви на флуорохинолони
Enterococcus faecium, резистентен на ванкомицин
Pseudomonas aeruginosa, устойчив на карбапенем
Нетифозна салмонела, устойчива на флуорохинолони
Neisseria gonorrhoeae, трето поколение резистентни към цефалоспорини и/или флуорохинолони
Staphylococcus aureus, резистентен на метицилин
Среден приоритет:
Стрептококи от група А, устойчиви на макролиди
Streptococcus pneumoniae, устойчив на макролиди
Haemophilus influenzae, резистентен на ампицилин
Стрептококи от група В, устойчиви на пеницилин