Рожденият ден на Националната здравноосигурителна каса (15-ти март) е повод отново да повдигнем завесата над дейността на една от най-новите публични институции, създадена, за да осигурява здравето на българските граждани и да защитава финансовите интереси на пациента и на държавата. НЗОК финансира услугите и дейностите в сравнително широк здравноосигурителен „пакет“, като за тази цел събира вноски от доходите на осигурените. Тази доста опростена схема на набиране на средства, в която касата събира солидарно вноски от всички според доходите и плаща за здраве според нуждите, силно напомня на данъчно финансираните модели. Основната разлика е в това, че все пак не всеки автоматично получава достъп до здравни услуги – поне привидно има разграничаване на осигурени от неосигурени; фактически, или през „входа“ на неотложната помощ, или чрез плащане на минимални вноски със задна дата практически всеки може да получи лечение.
Само за 5 години разходите за медицински дейности са се увеличили с близо 2 млрд. лева – от 3,8 през 2018 година до 5,8 млрд. лева през 2022 година. През 2023 година НЗОК отчита общо разходи за 6,9 млрд. лв., а разходите в бюджета за 2024 година са планирани на 8,2 млрд. лв. Нуждае ли се страната ни от цялостна промяна в здравното осигуряване? Подробности по темата разказа Петя Георгиева, икономист в Институт за пазарна икономка (ИПИ).
Тя подчерта, че сериозна промяна в развитието на здравеопазването в България няма, като това са констатации на пациентски и много международни организации.
„Здравеопазването функционира в България, не е съвсем като да го няма. Здравни услуги се предоставят и то в доста големи количества, огромна част от които са платени от държавата, но и не малка са платени от самия пациент. Това, което България в момента използва като модел за финансиране на медицинските дейности, всъщност този дебат е на доста заден план. От много години се водят най-различни разговори, но за съжаление няма никаква промяна. Почваме да си мислим, че вероятно моделът такъв, какъвто е до момента устройва голяма част от политиците и голяма част от лекарите“, отбеляза Георгиева.
По думите й у нас няма пространство за развитие на доброволното осигуряване. В момента има фондове, които оперират, но тяхната дейност е доста ограничена. Най-основната причина е, че здравноосигурителният пакет до голяма степен е покрит от НЗОК и за тези фондове няма поле за развитие. Георгиева спомена, че в Европа са популярни данъчно финансираните модели, като българският започва да се доближава до тях.
Тя отбеляза, че здравеопазването е сектор, който е обект на огромен интерес от най-различни заинтересовани страни и почти няма държава, която да има най-идеалната система, която работи перфектно. Ефектът обаче може да бъде видян през различни показатели, които са както икономически, така и здравни и демографски. Георгиева посочи, че е добре да има конкуренция на пазара, което ще се отрази на сектора.
Накъде се е запътил българският здравноосигурителен модел?
„Моето впечатление е, че той не се е запътил наникъде и стои на едно място и не се променя. Това, което искаме и виждаме е как касата ще стане един адекватен финансиращ механизъм, който ще може да контролира своите средства, да избира с кого да договаря и това селективно договаряне да се случва единствено на качеството на услугите, които лечебното заведение предлага“, заключи Георгиева.