Проблемите с кадровия дефицит в здравеопазването се задълбочават

Проблемите с кадровия дефицит в здравеопазването в редица общини на страната се задълбочават.

Пример за тежката ситуация е очното отделение на многопрофилната болница за активно лечение в Шумен. Заради хроничния кадрови дефицит то е пред закриване. В момента отделението се обслужва от 2 лекарки, които са в пенсионна възраст.

Директорът на лечебното заведение д-р Димитър Костов заяви, че ръководството продължава активно да търси лекари офталмолози. Според него дори да бъде затворено очното отделение, ще има 6-месечен период, в който то може да възстанови работата си във всеки момент, в който бъдат назначени специалисти.

„Работата в областните болници, изискваща спешност, не е привлекателна за медиците и те предпочитат да работят в доболничната помощ. Проблемът е от години и касае всички специалности„, каза още директорът на шуменската болница д-р Димитър Костов.

Пациентите няма да усетят липсата ни, увери д-р Снежана Начева, която в момента е началник на очното отделение в шуменската болница.

Преди дни стана ясно, че е в процес на лицензиране частна очна клиника в града, която ще работи със Здравната каса.

„Предстои отваряне на очен медицински център. В него ще бъдат извършвани амбулаторни процедури. Нещата са в планов порядък. Могат да бъдат изпълнявани и някои спешни процедури през седмицата, засега. Центърът ще разполага със съвременна апаратура, каквато до момента в окръга липсваше“, обясни д-р Начева.

Когато се регистрира медицинският център, ще напуснем отделението, обяви тя и успокои, че пациентите ще могат да получат медицинска помощ в новия център. 

„Принципалът води с нас разговори да останем, но ние смятаме, че ще сме по-полезни в това ново нещо за шуменци“.

Обидени няма, заявиха и д-р Костов и д-р Начева.

Според шуменци обаче градът вече е със затихващи функции. С подобни проблеми няма как да не продължи тъжната тенденция с текучеството от града.

Многопрофилната болница в Габрово и местната власт се ангажират да подкрепят финансово обучението на лекари и медицински специалисти, с условието да работят в отделенията на здравното заведение. Програмата за подпомагане на студенти беше обсъдена, предвидени са и средства в общинския бюджет. Мярката беше възприета като възможност за справяне с тежкия кадрови дефицит в болницата, която е основен стълб в здравеопазването в областта.

Областните болници са търговски дружества, затова в кабинета на директора по-често става дума за плащания, оферти и цени. Заплатите са определящи за решаването на проблема с недостига на специалисти в болничната помощ.

Парите са увеличени с анекса към Националния рамков договор за медицински дейности, но д-р Минко Михов не скрива, че той и колегите му са очаквали по-голям ръст на заплащането по клиничните пътеки:

„Всички пътеки са увеличени с различен процент. За нашия случай е 8,6% средно, което не е каквото очаквахме. Нещата с основните заплати ще се случат, но вероятно не в пълния обем, който сме планирали„.

Директорът на болницата прогнозира, че към 1 март ще бъдат достигнати основните работни заплати по сегадействащия колективен трудов договор, но за следващия:

„В момента започват преговори за нов Колективен трудов договор. Изискванията, които ще бъдат поставени пред нас като управляващи и областните болници да достигнем тези нива – аз нямам отговор на въпроса как ще ги финансираме. Като търговски дружества нямаме механизъм, по който да компенсираме това увеличение и на минимална работна заплата, и на основна заплата по КТД, освен чрез повишаване на приходите ни от Здравна каса. За нас ще бъде трудно да отговорим на ново предизвикателство в посока основни работни заплати„.

Макар че финансовият резултат на болницата за миналата година е положителен, това не променя перспективата и не дава възможност да се осигурят заплати, конкурентни на тези в други медицински услуги в града, казва д-р Михов. Не достигат лекари и медицински сестри във всяко едно отделение. В спешното от 12-те щатни бройки за сестри, са заети 4. На ден минават от 60 до 80 пациенти и се обслужват от един лекар и една сестра, посочва началникът му д-р Цветан Христов.

Лекарите също са недостатъчно и се налага да идват медици от други градове, без тях трудно може да се осигури работата на болничните звена, категоричен е д-р Михов, но изтъква, че дефицитът на медицински сестри, акушерки и лаборанти е най-голям. Десетки са незаетите места за медицински специалисти, добави той.

С разрастването на проблема, болницата и местната власт заедно търсят решение. Мерките за привличане на млади хора, които да се обучават за медицински сестри, акушерки и лаборанти минава през осигуряване на финансови стимули. Резултатите обаче ще дойдат след 4 години, тогава ще завършат стипендиантите, а болниците в цялата страна се нуждаят от спешни мерки. Затова освен на местно ниво, трябва да се помисли и на национално, счита д-р Михов.

В краткосрочен план се обсъжда възможността за обучение на възрастни за здравни асистенти чрез Бюрото по труда, както и въвеждането на професионално направление „Здравен асистент“ в средното училище.