Проблемите на пациентите с диабет – предизвикателства и оптимизъм

На 22 януари в Министерство на здравеопазването беше проведена среща по инициатива на омбудсмана на България проф. Диана Ковачева във връзка с изпратено писмо от Българската асоциация диабет (БАД) и Националната асоциация на децата с диабет. Срещата е инициирана след писмо на двете пациентски организации, отнасящо се до ситуацията, касаеща деца и възрастни с диабет.

Имат ли решение проблемите на пациентите с диабет – политиките на МЗ и исканията на пациентските организации. По тази тема в „Нашият ден“ говорят Елисавета Котова, председател на Националната асоциация на децата и младите хора с диабет, и Михаил Околийски, заместник-министър на здравеопазването.

Във връзка с удължаването с още един месец (считано от 1 февруари) на наложената от МЗ забраната за изнасянето на инсулин и антибиотици, преди разговора чуваме откъс от изказването на здравния министър проф. Христо Хинков в предаването „Неделя 150“ в ефира на  БНР.

Според проф. Хинков благодарение на забраната сигнали за недостиг на инсулин вече няма. Министърът съобщава, че са направени нужните проверки в аптечната мрежа. За търговците на едро ще е изгодно да не задържат инсулините по складовете, защото това са затворени пари, добавя Хинков.

Изказването на здравния министър можете да чуете в звуковия файл:

Елисавета Котова коментира изказването на здравния министър. Според председателя на Националната асоциация на децата и младите хора с диабет думите на проф. Хинков се разминават с реалната ситуация на много места, където все още не достига инсулин. „Проблемът за мен не е решен така, както би трябвало“, заявява Котова, според която удължаването на забраната месец по месец по-скоро всява напрежение и несигурност у пациентите.

Това, за което председателят на Асоциацията апелира, е една по-гъвкава система за изписване на инсулин, която да съответства на индивидуалните нужди и терапия на всеки пациент. Сегашното изписване на точна дата затруднява както пациентите, така и цялата инсулинова мрежа, смята Котова.

Гостът в предаването изразява своята благодарност към омбудсмана и участниците в срещата на 22 януари. На това събиране успешно са очертани изискванията на пациентските организации на хора с диабет, а именно – достъп до инсулин, приемственост в здравни грижи след 18 години, иновативни технологии в контрола на диабета и олекотен достъп до тях.

По думите на Котова срещата успява да изясни много неща и да постави на масата точните нужди на пациентите за един нормален живот.

На телефонната линия на предаването се включва и заместник-министърът  на здравеопазването Михаил Околийски, за да говори за поетите ангажименти от страна на властта в следствие на срещата.

Околийски набляга на това, че усилията по темата са започнали още от лятото с встъпването на ръководството в МЗ. Заместник-министърът е на мнение, че много от поставените  задачи вече намират решение. Като експерт в сферата на психичното здраве, Околийски акцентира върху ключовия момент с интеграцията на децата с диабетичен проблем в началните учебни заведения. Заради спецификата на приема на инсулин и специалните хранителни нужди Околийски апелира към по-чувствителна работа на медицинските сестри и педагогическия персонал в тези заведения, за да не се компрометира здравето на най-малките.

Относно проблема с износа на инсулин, Околийски смята, че наложената забрана е само временно решение, което Европейската комисия не одобрява като мярка заради правилата на европейския пазар. Заместник-министърът вижда необходимост от съвместна работа на МЗ със службите и Министерство на вътрешните работи по отношение на търговските кръгове, експортиращи некоректно медикаменти.

Относно нуждата от диабетен регистър, Околийски твърди, че скоро ще заработи Национална здравноинформационна система, която ще изземе функциите на всички регистри. Наливането на информация от Здравноосигурителната каса към регистъра предстои да бъде финализирано.

Заместник-министърът казва още: „Много решения са намерили реализация в България. Има внедряване на иновативни технологични средства – глюкозни сензори. Изобщо всичко, което е налично в Европа и в света, го има и в България. Може да се осигури преходния период от дете към възрастен. Нещо, което според мен е ключово и започва да преобръща нещата, е осигуряване на този огромен бюджет за профилактика на здраве.“

Целта е и децата, и младите хора да водят един по-здравословен начин на живот и да избягват рисковите фактори. „По-скоро вървим в правилната посока“, завършва участието си заместник-министърът на здравеопазването.

На финала на разговора Елисавета Котова акцентира върху важността на профилактиката и ранната диагностика. Котова вярва, че всичко може да бъде постигнато, защото, „когато има разговор и диалог, се вземат най-правилните решения.“