Хранителните разстройства са на второ място по разпространение сред младежите след депресията. Почти всички страдащи от такива разстройства са на възраст между 12 и 25 години.
Употребата на психоактивни вещества е провокирана от желание за по-различна визия и много често върви ръка за ръка с хранителните разстройства, каза пред БНР Милена Петрова, терапевт по зависимости, съосновател на терапевтичен център „Само днес“ във Варна.
„Стремежът да изглеждат перфектно в един момент ги води и до употреба на вещества – начин за тях да бъдат слаби.“
Петрова подчерта особено засилената употреба на стимуланти, защото те засилват метаболизма, наблегна и на употребата на наркотици и алкохол.
Преяждането в ранна детска възраст може да бъде тип „емоционално хранене“, за успокоение. Друг модел е подражанието на възрастните, поясни Милена Петрова.
При хората с хранителни разстройства има обсебване от визията, непонасяне на себе си, нереалистично виждане на себе си, фиксиране върху някоя част на тялото, както и обсебване от храната, коментира специалистът в предаването „Преди всички“.
„Повечето млади хора имат тази фиксация във външния си вид. Това е част от израстването, нормално е да искаш да изглеждаш добре, но прекомерната фиксация вече говори за проблем с визията. Това непрекъснато трениране, непрекъснато броене на калории, непрекъснато мерене – въпросът е тези тренировки на каква цена са.“
Петрова изтъкна, че самият вид на храната играе ролята на спусък. Има типове храни, предразполагащи към преяждане, към които хората стават зависими, т.нар. допаминов тик и доставяне на рязко удоволствие – съдържащите захар и брашно, както и шоколадът, който предизвиква много силно отделяне на допамин и затова е пристрастяващ.
„В съзнанието се създава невронна верига: чувствам се самотна – преяждам – повръщам. Това поведение става автоматизирано“, изтъкна Милена Петрова относно булимията.
Според нея е важно човек с хранително разстройство да има подкрепа от хора, които също се опитват да се възстановяват – в групите за взаимопомощ.