Кои са съставките на щастливия и удовлетворяващ живот? На добрия живот?
Повечето младежи веднага ще отговорят: Парите. Славата. Постиженията… Само че най-дългото изследване, провеждано някога, опровергава тези предположения.
Простият, но изненадващ отговор е: отношенията.
Книгата на Робърт Уолдингер, Марк Шулц „Добрият живот“ събира безценни прозрения, направени въз основа на личните истории на стотиците участници в Харвардското изследване, чийто живот е бил проследен отблизо в продължение на 75 години. Превод на български изданието получава благодарение на Даниел Пенев.
„Това е изследване, което те започват с една група от хора, първоначално ’38-ма година, с над 700 души. Само мъже – такива са били времената в Щатите, в Бостън. Като всъщност историята е, че те започват като две независими изследвания, които обаче се обединяват. Т.е. – на две групи, социални: едните са много бедни, в много тежки условия на живот, другите са студенти в Харвард. Те изследват всъщност факторите, които карат хората да се чувстват щастливи и удовлетворени от живота си. Това, което ги прави по-здрави, вместо това, което ги плъзга по опасната пътека и ги кара да се провалят. Това е една нова тенденция по онова време“, разказва за изследването Даниеп Пенев и допълва, че това изследване проследява последиците от различни диети, взаимоотношения с хора, естество на работата, състояние на психическото и физическото здраве, движение и други фактори в период от 70 години в животите на едни и същи човешки индивиди.
Основният извод от това изследване е, че най-голямо значение за щастливия живот има качеството на взаимоотношенията с хората.
„Под качество на взаимоотношение те нямат пред вид брой и много приятели или много последователи в социалните мрежи, а те могат да са и много малко връзки и не непременно романтични. Тук те говорят за семейни, приятелски, групи по интереси, примерно в местния спортен клуб или пък имаш театрална трупа, приятели, които четат заедно книги… Т.е. – идеята е колкото по-качествени, ценни и ако може „очи в очи“ взаимоотношения да имаш на ежедневна база, толкова по-щастлив, по-здрав и по-дълъг живот имаш.“ споделя още за идеята на авторите на изследването Даниел Пенев (▼).
Към днешна дата авторите са директори на това мащабно изследване. Те черпят данни и информация и от други подобни изследвания. Занимават се с психология и психотерапия, както и обучение на кадри в тези области.
TED лекцията на д-р Уолдингер „Какво прави живота хубав?“, базирана на Харвардското изследване, е гледана над 45 милиона пъти и е една от 10-те най-гледани TED лекции в историята.
Говорейки за щастие обаче авторите имат пред вид по-скоро евдемонията – термин, използван още от Древна Гърция и въведен в психологията от Карл Густав Юнг, койот означава удовлетворение и намиране на смисъл в собственото съществуване. Това е различно от мимолетното удоволствие от постигнат успех, например.
„Колкото по-добри са отношенията ни с другите, толкова по-вероятно е да бъдем щастливи, доволни и здрави. Нещо повече: Харвардското изследване показва, че качеството на взаимоотношенията ни определя не само физическото и психичното ни здраве, но и продължителността на живота ни. Лошата новина е, че самотата убива. Именно тя, а не трудният живот, е най-големият ни враг. Всички трудности са преодолими, ако има с кого да ги споделим.“ – това е посланието на книгата „Добрият живот“ и става дума за усещането за самота, което според авторите е вътрешно неудовлетворение, когато човек се чувства по-изолиран, от колкото би искал да бъде.
„Най-практичният съвет, който те дават в книгата и подчертават, че за никой от нас никога не е късно да предприеме стъпки към това да има с една идея по-добри взаимоотношения с хората около себе си, включително с хора, с които сме се скарали и пътищата ни са се разделили. Никога не е късно да съберем куража и силата да простим на тези хора, да се опитаме да облекчим напрежението между нас. Или пък когато си на работното място, да речем в офиса нищо не ни коства като услилие или време и пари да кажеш една добра дума на своя колега“, синтезира съветите, които Робърт Уолдингер и Марк Шулц дават въз основа на изслeдването си.