Дали най-после НЗОК ще отдели необходимия финансов ресурс за психиатричната здравна помощ? Това коментира в ефира на „Нашият ден“ директорът на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова.
По думите ѝ вече са изготвени два проекта за клинични пътеки по шизофрения и шизофренни разстройства. Тук се включват и психотичните разстройства в последствие от употребата на наркотици, които изключително зачестиха. И втората пътека е за афективни разстройства без психотични разстройства. Влизат и част от тревожните разстройства, а именно тревожно депресивното разстройство.
В проекта е предвидено клиничната пътека за шизофрения да бъде с продължителност поне 30 дни. За ефективната пътека се предлагат 15 дни или 20 дни. Всичко това ще се уточнява в хода на преговорите, които предстоят, и те няма да са никак леки. Включително и разбира се, стойността на пътеките е обект на преговори.
„Това, което ще донесе на всички психиатрични стационари, които сключат договори с НЗОК за лечение по клиничните пътеки, е много по-добро финансиране и разбира се, контрол върху качеството на работата с всички условности на клиничните пътеки, които са известни“, посочва психиатърът.
Поредният доклад на Koмитeта зa пpeдoтвpaтявaнe нa изтeзaниятa и нeчoвeшĸoтo oтнoшeниe и нaĸaзaниe ĸъм Cъвeтa нa Eвpoпa разглежда опазване на правата на психично болните. Базовото право на тези пациенти е да бъдат лекувани от мотивирани, не прегорели, адекватни медицински специалисти. Психиатрията никога няма да стане високотехнологична специалност. Тя ще си остане клинична работа с много хора – лекари, психолози, медицински сестри, болногледачи, социални работници. Важно е правата на пациентите да бъдат опазени, че те няма да бъдат подлагани на унизително отношение“, посочва още д-р Цветослава Гълъбова.
Според последни проучвани в Българи не достигат 460 психиатри, като в момента те са 520, а броят на медицинските сестри е катастрофално нисък.
„В един психиатричен стационар в Европа съотношението персонал към болни е едно към две, до едно към три. Един човек отговаря максимум за трима болни. В България е едно затворено отделение с 30 легла, дежурна е една сестра с двама санитари. Тук говорим за съотношение едно към десет“, пояснява тя.