Сериозни законови празноти, твърде общо дефиниране, несистематизирано и недобре структурирано законодателство. Това констатира Националната здравна стратегия за електронно здравеопазване и дигитализация на здравната система 2030 г., проект на която е публикуван на страницата на МЗ за обществено обсъждане.
Това е и един от проблемите, на които документът има амбицията да формулира решения.
Исторически националната нормативна уредба по отношение на е-здравеопазването търпи чести изменения, но липсва системен подход при създаване на правната уредба на общоважими тематики, както и на конкретни въпроси. Това предпоставя празноти в уредбата или наличието на недостатъчно ясни правила, което води до противоречиви тълкувания при прилагане на съществуващите правила, констатира анализът в Стратегията.
Там се посочва още, че действащата национална правна рамка не дефинира и регулира в достатъчна степен електронното здравеопазване като приоритетна област, а също така липсва цялостен и добре структуриран законодателен подход към създаването на подходяща и ефективна законодателна среда в сферата на електронното здравеопазване.
Според документа, основните елементи в една система от правила, изисквания, номенклатури и стандарти, приложими в електронното здравеопазване, са няколко. Сред тях са правила относно видовете здравни и административни услуги, които могат да се предоставят чрез използването на информационни и комуникационни технологии, реда за тяхното предоставяне, отчетност и контрол; доразвиване на нормативната уредба на НЗИС; правила относно функциите и отговорностите на субектите на публичния и частния сектор за целите на структурирането, съхраняването, управлението и обмена на здравна и друга информация; правила относно достъпа на гражданите и контрола им върху собствените им данни и защитата на тези данни; правила относно вторичната употреба на информация и данни за научноизследователски, статистически и други цели.
Авторите на анализа посочват, че към момента общата уредба на е-управлението изисква усъвършенстване и подчертават, че ключови проекти в сферата на е-управлението все още не са приключили.
Анализът се спира на факта, че въвеждането на НЗИС е ключов етап от развитието на е-здравеопазването у нас, а друго важно направление, за което е необходима подходяща нормативна уредба, е телемедицината.
Припомняме, текстове, уреждащи телемедицината у нас, бяха предложени от депутати с промени в Закона за здравето и се очаква скоро да бъдат разгледани както в Комисията по здравеопазване в НС, така и в пленарна зала.
Нужда от усъвършенстване на действащата нормативна уредба документът отчита и по отношение на имунизационната политика, а също така и по отношение на редица други дейности и отношения в здравния сектор. Констатира се липсата на систематичен законодателен подход в областта на защитата на личните данни в сектора на здравеопазването. „Нещо повече, специалното законодателство, което регулира отношенията в областта на здравеопазването съдържа разпоредби, които не са изцяло приведени в съответствие с Общия регламент за защита на данните“, подчертава се в анализа.
Освен правната рамка на е-здравеопазването, елемент на анализа на текущото състояние на е-управлението в областта на здравеопазването са също така институционалната рамка, технологичната рамка, заинтересованите страни и международното измерение на темата.
Документът предлага визия за е-здравеопазването и дигитализацията на здравния сектор, като залага седем стратегически цели. Целите са разписани в План за действие към стратегията, а всяка от тях е придружена от приоритетни мерки за изпълнение в периода 2023 г. – 2026 г., със съответния предвиден бюджет.
Проекта на стратегия можете да видите тук, а Плана за действие – тук.
Източник: zdrave.net