Да не се допуска липсата на инсулин и да се скъси процедурата по издаване на документи. За това настояват от сдружение „Култура без граници“, работещо за решаване на проблемите на страдащите от диабет.
Най-спешните и бързо осъществими са административните промени, обясни пред БНР Веселка Генчева, председател на сдружението.
„Губи се много време, защото пътеките за издаване на протоколи и на ТЕЛК са много сложни. Всичко може да се опрости с едно единствено решение“.
Все още липсват иглички за инсулинови инжекционни приложения, отбеляза още Генчева.
„Не всички са на инсулинови помпи. Това е консуматив, който струва стотици левове“.
Тя е родител на дете с диабет. Заболяването на дъщеря й се отключва в пети клас.
„Животът започва с денонощна вахта. Не се спи, защото на два часа е редно да се измерва кръвната захар. Сега има глюкозни сензори с аларми, които ни сигнализират. В училище, по време на лагери, на екскурзии трябва да сме с тях. Няма измислена такава асистенция от държавата“.
Хората не разпознават диабет тип 1 и тип 2, отбеляза Генчева.
„При 1 причината да се прояви това състояние е автоимунен процес и не е свързан с начина на хранене. Тип 2 е свързан с начина на живот и храненето. Има голямо невежество-хората си мислят, че е заразна болест. Някои деца не си играят с болните от диабет, за да не се заразят“.
Съвременният начин на живот като цяло води до нарастване на страдащите от диабет, каза тя.
„Това състояние може да се отключи при всеки. Трябва да се грижим за себе си – да се храним правилно и да се движим“
В България относно диабетната терапия – инсулин и други препарати, имаме достъп до всичко, което излиза по света, но с доплащане, каза Генчева.
„Но има липси, а това е ежедневна нужда на тялото. Обикаляме по аптеките, докато намерим инсулина, който ни е предписан“.
Източник: БНР