Д-р Виктория Георгиева завършва медицина в МУ – София през 2017 г.През 2020 г. завършва магистратура по специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт“, също в МУ – София.
От 2018 г. д-р Георгиева е част от екипа специалисти на Отделението по гастроентерология към УМБАЛ „Лозенец“. Придобива специалност по гастроентерология през 2022 г. От същата година е хоноруван асистент към Медицински факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ за чуждестранни студенти.
Има многобройни участия в обучителни курсове във водещи европейски клиники.
Днес разговаряме с нея за участието й в практическо обучение по ендоскопска субмукозна дисекция върху живи свински модели – ЕSD.
Д-р Георгиева, разкажете за новите енодскопски методи, за които бяхте на обучение? Кои са предимствата им, познат ли е този подход у нас?
Бях на практическо обучение в Атина по ендоскопска субмукозна дисекция (ESD) върху живи свински модели. Това е метод в терапевтичната ендоскопия, който се прилага за премахване на повърхностни гастроинтестинални неоплазми. При ESD се осигурява „en-bloc“ резекция (отстраняване на цялата туморна формация) независимо от размера ѝ. Така се ексцизира само неопластичната лезия и се запазва съответният орган. Тази техника се използва най-вече в Япония, но започва постепенно да навлиза и в Европа.
Какво представлява тази процедура?
Характеризира се с три стъпки: инжектиране на течност в субмукозата за отделяне на лезията от мускулния слой, циркумферентен разрез на лигавицата около лезията и последваща дисекция на съединителната тъкан на субмукозата под лезията. Така се ексцизира единствено променената лигавица без да се нарушава целостта на органа. Използва се при повърхностни неопластични лезии на стомах, хранопровод, дебело черво и ректум. Разбира се подборът на пациенти, подходящи за тази процедура, е строг и се базира на гайдлайните на Японската асоциация за стомашен карцином и Европейската асоциация по гастроинтестинална ендоскопия.
Участвали сте в различни обучителни курсове във Вашата клинична област. Прилагате ли вече това знание в практиката си?
Ежедневно. Например бях на обучения по чернодробна еластография и контраст-усилена ехография в Тимишоара, Румъния, което прилагаме в Отделението по гастроентерология. Обучителните курсове дават възможност за черпене на информация директно от най-добрите специалисти в областта, за научаване на правилната техника и тънкости в съответната методика. Всеки един курс, на който съм била, ми е дал безценни знания и умения.
Имате непосредствени впечатления от нивото на диагностичната и интервенционалната гастроентерология в много развити страни. Съпоставимо ли е то с нивото у нас?
В България има страхотни специалисти, които се занимават с диагностична и интервенционална ендоскопия. Разликата е, че в повечето други държави обучението е строго регламентирано по етапи и достъпно за всички. Всяка нова техника се учи първо на макети, след това на животински модели и чак след това се прилага на хора. Докато у нас, ние сами трябва да търсим къде да се обучаваме и най-често единствената възможност за това е в чужбина.
Какви методи бихте искали да въведете в отделението в близките месеци?
Ендоскопската субмукозна дисекция се осъществява в единични центрове в България. Въвеждането на тази методика в Отделението по гастроентерология в Университетска болница „Лозенец“ ще даде възможност на пациентите, нуждаещи се от тази процедура, да имат по-лесен достъп до нея. По този начин биха се избегнали тежки хирургични интервенции с отстраняване на целия засегнат орган от неоплазията, което би намалило качеството на живот.
Снимка – личен архив: Д-р Виктория Георгиева с проф. Арджун Кох в Experimental – Research Center ELPEN, Атина, Гърция.
Източник: zdrave.net