Технологичните решения трябва умно да се свършат със здравните ни системи, смятат от Българската асоциация за персонализирана медицина
„България е в транзитен период – между електронното здравеопазване и въвеждането на някои елементи на дигиталното здраве. Сега е време да говорим как пациентите могат да станат съучастници във вземането на решенията за техните терапевтични планове.“
Това каза пред БНР Анета Пиперкова от Българска асоциация за персонализирана медицина преди онлайн дискусия, организирана от асоциацията.
Според нея трансформацията от електронно здравеопазване към дигитално здраве премества фокуса към персонализирана терапия.
„Този процес изисква поставянето на пациента в центъра на системата.“
Дистанционното наблюдение на физиологични показатели в реално време може да се използва от медицинските специалисти. Самата технология може да предостави и центрове, които работят 24/7, за да наблюдават тези показатели. Тези центрове използват аналитични платформи за идентифициране на пациентите в риск. Така могат да се наблюдават пациенти в отдалечени места, които нямат окол себе си близки, грижещи се за тях, поясни Пиперкова в предаването „Преди всички“.
„Всичките тези модерни, умни технологии се появяват фрагментирано. Тези решения трябва умно да се свършат със здравните ни системи. Здравната ни система трябва да осигури функционирането на тези устройства“, заяви тя.
Тя постави и въпроса как етиката се съотнася към този тип устройства заради използването на изкуствен интелект.
Бъдещето на телемедицината у нас не е толкова далечно, вярва Анета Пиперкова.
„Телемедицината ни предстои. Технологията вече е тук. Въпросът е на прилагането на тази технология и промяна на процесите, които да я направят възможна.“
Със сигурност може да се намери умно решение и в посока на подвижните аптеки, смята тя относно дисбаланса в предлагането на медикаменти в отделните региони и липсата на аптеки в по-малките населени места.
Източник: БНР