Голям процент от антибиотиците в България се изписват излишно. Това заяви проф. д-р Емма Кьолеян, началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена към УМБАЛ „Лозенец“, пред БНР.
По думите й това става предимно тогава, когато общопрактикуващият лекар не е сигурен дали става въпрос за вирусна или бактериална инфекция, защото антибиотиците са полезни единствено при инфекции, причинени от бактерии. „В такива случаи лекарите трябва да ползват бързи скринингови методи, които да разграничат бактериалните от вирусните инфекции. Такива са определянето на показатели като С-реактивният протеин (CRP) и прокалцитонин. Освен това има голям брой родители, чиито деца с дихателни инфекции настояват техните педиатри да предписват антибиотици, което е безкрайно неправилно, защото между 75% и 80% от респираторните инфекции в детска възраст са причинени от вируси“, каза д-р Кьолеян.
Тя допълни, че антибиотиците, както всички лекарствени средства, имат странични ефекти. Част от тях могат да дадат леки реакции като гастроентериални смущения и обриви, но могат да се получат и тежки алергии.
През 2019 г. беше направена оценка на използването на антибиотици в България и най-вече какво се прави по отношение на борбата с антибиотичната резистентност. В заключението на Европейския център за контрол на заболяванията се посочва, че съществуват множество пропуски в борбата с антибиотичната резистентност. България се оказва една от малкото държани в света без Национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност.
„Установено е, че в голям брой от болниците в страната лекарите не са запознати с антибиотичната резистентност и ако това не се промени, сме изложени на риск в болничните заведения да се появят вътреболнични инфекции, резистентни на всички антибиотици“, каза проф. Кьолеян.
Тя подчерта, че в света са загинали около 550 000 души поради резистентност на микробите към антибиотично лечение. В Европа доказаните смъртни случаи са около 33 000, а най-голям е делът в държавите от Източна Европа.
„Важно условие е да се спре свободното закупуване на антибиотици от аптеките. Според Закона за здравето само лекарите имат право да предписват антибиотици и те се продават в аптеките на база на издадените от тях рецепти. Ако се въведе електронната рецепта, това ще спре свободното им продаване“, казва проф. Кьолеян.
В допълнение тя коментира, че пациентът трябва да спазва стриктно антибиотичния режим, който му е предписан, задължително да приема в часовете, в които са указани, и по начина, който е посочен в лекарственото описание.
„Недопустима е употребата на антибиотик, предписан за друг човек“, завърши проф. Кьолеян.
Източник: zdrave.net